Келменди: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 2x А|А(Б) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Црква Светог Ђорђа Гусиње.JPG|мини|Църквата Свети Георги в Гусине]] |
||
[[ |
[[Файл:Kula Damjanova 01.JPG|мини|Ресторант "Дамянова кула"]] |
||
[[ |
[[Файл:Kud vrelo ibra.jpg|мини|Местна носия]] |
||
'''Клименти''' (алб. '''Келменди''' и ''Mali i Kelmenit'') е името на родствен [[етнографска група]] населяваща [[Северна Албания]], [[Стара Черна гора]] и [[Хвостно]]. |
'''Клименти''' (алб. '''Келменди''' и ''Mali i Kelmenit'') е името на родствен [[етнографска група]] населяваща [[Северна Албания]], [[Стара Черна гора]] и [[Хвостно]]. |
||
Тяхната област е част от [[Малешия]]. Отбелязани са като обособена [[етнографска група]] още през 1665 г. (August Theiner, ''Vetera monumenta Slavonum Meridionalium historiam illustrantia'') |
Тяхната област е част от [[Малешия]]. Отбелязани са като обособена [[етнографска група]] още през 1665 г. (August Theiner, ''Vetera monumenta Slavonum Meridionalium historiam illustrantia'') |
||
Сродни са на съседните [[кучи]], като югославските автори отбелязват честите им вражди със сърбите от [[Колашин]] и [[Васоевичи]]. Сред тях има католици към [[Барска архиепархия|Барската архиепархия]], православни, мюсюлмани. В Черна гора са обособени в отделна [[община Гусине]], отделена след местен референдум от [[община Плав]]. През 19 век тукашния [[Али паша Гусински]] подписва [[мирен договор]] за ненападание със съседния клан на [[Васоевичи]]те, живеещ от другата страна на [[Комови]]те. |
Сродни са на съседните [[кучи]], като югославските автори отбелязват честите им вражди със сърбите от [[Колашин]] и [[Васоевичи]]. Сред тях има католици към [[Барска архиепархия|Барската архиепархия]], православни, мюсюлмани. В Черна гора са обособени в отделна [[община Гусине]], отделена след местен референдум от [[община Плав]]. През 19 век тукашния [[Али паша Гусински]] подписва [[мирен договор]] за ненападание със съседния клан на [[Васоевичи]]те, живеещ от другата страна на [[Комови]]те. |
Версия от 22:44, 10 декември 2018
Клименти (алб. Келменди и Mali i Kelmenit) е името на родствен етнографска група населяваща Северна Албания, Стара Черна гора и Хвостно.
Тяхната област е част от Малешия. Отбелязани са като обособена етнографска група още през 1665 г. (August Theiner, Vetera monumenta Slavonum Meridionalium historiam illustrantia)
Сродни са на съседните кучи, като югославските автори отбелязват честите им вражди със сърбите от Колашин и Васоевичи. Сред тях има католици към Барската архиепархия, православни, мюсюлмани. В Черна гора са обособени в отделна община Гусине, отделена след местен референдум от община Плав. През 19 век тукашния Али паша Гусински подписва мирен договор за ненападание със съседния клан на Васоевичите, живеещ от другата страна на Комовите.
Записаните им родови предания говорят, че по османско време са търгували от Адриатика на Зета (владение) до Скопие и Пловдив. Азиз Келменди от Липлян при инцидент в казармата в Парачин на Югославската народна армия на 3 септември 1987 г. убива четирима други югославски войници: Сафет Дудакович и Хазим Ченавич (бошняци), Горан Бегич (хърватин) и Сречан Симич (сърбин). Впоследствие е убит.
Източници
- ((sr)) Janez Rotar: Slavensko-albanski nacionalni odnosi prema našoj putopisnoj literaturi (do 1914)