Галиполски сърби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Галиполските сърби (на сръбски: Галипољски Срби) са специфична сръбска етническа група, която по времето на Османската империя са преселени на Галиполския полуостров от територията на днешна Централна Сърбия, и по-специално от района на Ягодина в Поморавски окръг. След като Вардарска Македония попада в Сърбия по време на Балкански войни, в 1914 г. галиполските сърби са преселени в Пехчево. Според Павле Ивич друга част от тях била разселена по време на Първата световна война от българските окупационни власти в Македония и Поморавието в района на Алексинац, Пирот и Пловдив. Говорът на т.нар. галиполски сърби се отнася от Ивич, към смедеревско-вършецкия говор. Действително запазаният автентичен говор на т.нар. галиполски сърби е от особен интерес за лингвистиката, тъй като той не е претърпял развитието на останалите в диалектния континуум, а е и изпълнен с гърцизми и турцизми. През цялото време на османското владичество над Галиполския полуостров, църковните служби за това население са провеждани от гръцки свещеници на гръцки език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония