Едуард Стария

Едуард старши (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е бил най-големият син на Алфред Велики и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си - своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред.

Алфред наследява престола на Етелред като крал на на Уесекс през 871 и почти бива победен от датските викинги, до решаваща победа в битката за Едингстон през 878. След битка, викингите все още е управлявали  Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсиа, оставяйки само Уессекс и Западна Мерсиа под англо-саксонски контрол. В началото на 880 година Етелред, лорд на  мерси, владетел на Западната Мерсиа,приема покровителството на Алфред и се жени за  дъщеря му Етелфеад. Около 886 Алфред прие новата титлата  на крал на англо-саксонците като владетел, който не подлежи на датското владичество.

През 910 г., в Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася на огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те гоини на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсиире след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсиа доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсиа и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в Честър, а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан.

Едуард е бил обожаван от средновековни летописцами, а, според Уилям от Малмесбъри , той бил :"силно отстъпва на баща си в подбиртането на думи" но "е несравнимо по-славен със силата си." Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: "може би най-пренебрегвания на английските крале", отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителяна викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага  основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.

Предистория

Мерсиа е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от Уесекс в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в Източна Англия и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат  Нортумбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсиа, където те са прекарали зимата 867-868. Крал Бергред от Мерсиа, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия крал Алфред, предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на  Мерсиа донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новият крал на Мерсиа. През 877 викингите разделят Мерсиа, като източните райони осавят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предват на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан  до далечна база на Остров Athelney в Съмърсет, но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсиа, въпреки че те все още обитавт  Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсии.

Детството

Страница с волята на Алфред Велики, който оставия голяма част от имуществото си на Едуард

Родетелите на Едуард, Алфред и Елслийт, се женят през 868. Нейният баща е Етелред Мусел, а майка и, Еадбър, част от кралското семейство на Мерсиа. Алфред и Еадбър са имали пет деца, преживели детството си. Най-старият е Етелфлеад, която се омъжва за Етелред, лорд на Мерсиа и управлява, като Дама на мерските войски след смъртта му. Едуард бил следващия, а сле него втората дъщеря, Етелгиф. Трета дъщеря, Елфхрут, се жени за Балдуин, граф на Фландери, а на най-малкия ми син, Етелеард, е предоставено научното образование, включително изучаването на латински. Това обикновено се предполага, че той е бил предназначен за църковна дейност, но е малко вероятно, тъй като по-късно е имал синове. Има и неизвестен брой деца, които са умрели млади.