Едуард Стария

Едуард Стари
Управление	26 октомври 899 – 17 юли 924 г.
Коронация	8 юни 900 г. Кингстън на Темза
Наследил	Алфред Велики
Наследник	Етелстан
Лични данни
Роден	около юни 874 г.
Починал	17 юли 924 г. Фарндън, Чешър, Англия
Семейство
Династия	Уесекс
Едуард Стари в Общомедия

Едуард Стари (Стария) (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е най-големият син на Алфред Велики и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си – своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред.

Алфред наследява престола на Етелред като крал на Уесекс през 871 и почти бива победен от датските викинги, до решаваща победа в битката за Едингтон през 878 г. След битката, викингите все още владеят Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мърсия, оставяйки под англо-саксонски контрол само Уесекс и Западна Мърсия. В началото на 880 година Етелред, господар на мерсите, владетел на Западна Мърсия, приема покровителството на Алфред и се жени за дъщеря му Етелфлеад. Около 886 г. Алфред приема новата титла: крал на англо-саксонците, подчертавайки че е владетел, който не подлежи на датското владичество.

През 910 г. Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те години на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, която става Дама на мерсите след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсия доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смъртта на Етелфлеад през юни 918, дъщеря ѝ Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и обявява директно царуване над Мерсия. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсия и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в Честър, а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан.

Едуард е бил обожаван от средновековните летописци, а според Уилям от Малмесбъри, той „силно отстъпва на баща си в подбирането на думи“ но „е несравнимо по-славен със силата си.“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: „може би най-пренебрегвания от английските крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителя на викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.

Предистория

Страница от завещанието на Алфред Велики, който оставя голяма част от имуществото си на Едуард

Мерсия е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от Уесекс в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в Източна Англия и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат Нортъмбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсия, където те са прекарали зимата 867 – 868. Крал Бергред от Мерсия, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия крал Алфред, предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на Мерсия донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новия крал на Мерсия. През 877 викингите разделят Мерсия, като източните райони оставят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предават на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан до далечна база на Остров Ателней в Съмърсет, но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсия, въпреки че те все още обитават Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсия.

Детство

Родителите на Едуард, Алфред и Елслийт, се женят през 868. Нейният баща е Етелред Мусел, а майка и, Еадбър, част от кралското семейство на Мерсиа. Алфред и Еадбър са имали пет деца, преживели детството си. Най-голямата

е Етелфлеад, която се омъжва за Етелред, лорд на Мерсия и управлява като Дама на мерсийките войски след смъртта му. Едуард бил следващия, а след него втората дъщеря, Етелгиф. Третата дъщеря, Елфхрут, се жени за Балдуин, граф на Фландрия, а на най-малкия му син, Етелеард, е предоставено научното образование, включително изучаването на латински. Това обикновено предполага, че той е бил предназначен за църковна дейност, но е малко вероятно, тъй като по-късно е имал синове. Има и неизвестен брой деца, които са умрели млади.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward the Elder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​