Източна Англия (кралство)
| Кралство на Източните англи Ēast Engla Rīce | |
| — Независима държава — | |
| VI век – 918 | |
 Герб | |
 Източна Англия на картата на Британия | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Ренделсхам, Домок |
| Официален език | латински, англосаксонски |
| Религия | Англосаксонско езичество Християнство |
| Форма на управление | Монархия |
| История | Ранно Средновековие |
| |
| Днес част от |  Великобритания |
| Кралство на Източните англи в Общомедия | |
Кралството на Източните англи (на староанглийски:Ēast Engla Rīce; на латински: Regnum Orientalium Anglorum), е ранносредновековна монархия на англите, заемаща територията на днешните графства Норфолк и Съфолк източно от Фенските блата. Кралството възниква с англо-саксонското установяване в Британия и се управлява от Вуфингите (вълчи синове[1]) докато не е завладяно от Мерсия през 794. Източна Англия е завоювана от даните през 869 и попада в Данелоо, докато Едуард Стари не я покорява и включва в Кралство Англия като съставно графство през 918.
Според Беда и неговата Англосаксонска хроника източните англи, мерсийците и нортумбрийците произхождат от района на Ангелн в днешна Германия.[os 1][eek 1] Те говорят староанглийски език, като явно Източна Англия е мястото, където се е зародил английския език[2]. Англите се настаняват в териториите на ицените и римското средище Вента Иценорум, близо до днешния Кайстор Сейнт Едмънд.[1] Основоположник на управляващата източноанглийска династия е Вуфа[eek 2]. Редвалд е първият Вуфинг, покръстен в християнската религия, макар и да запазва всички езически ритуали. Най-вероятно известното корабно погребение в Сътън Ху принадлежи именно на Редвалд Вуфинг. Наследниците му загиват в битки с Мерсия, но източноанглийският епископ на Домок Феликс Бургундски успява да укрепи християнството в кралството[os 2].[os 3]. Сходството между археологическите находки в Сътън Ху и Вендел, Швеция допуска заключението, че Вуфингите са наследници на владетели от Източна Скандинавия[3] Кралството граничи на североизток със Северно море и с Есекс на юг, а на запад е агресивния съсед Мерсия [aeac 1]. Според историческият извор Tribal Hidage площта на Източна Англия възлиза на 30000 хайда[eek 3]. Поради ерозия на блатистия терен почвите в района са предимно алувиални, а плавателността на реките и естуарът са затруднени от тиня и пясъчна коса. [aeac 2]
През 794 Офа Пибинг екзекутира последния източноанглийски крал Етелберт II и Мерсия поема властта над кралството за следващия четвърт век.[mercia 1] Източните англи въстават през 825, но без траен успех, защото канят Егбърт Уесекски за протектор.[mercia 2] През 865 Източна Англия е завладяна и става плацдарм на Езическата армия на викингите [eek 4][4][1][rga 1][5][6], а към 880 Гутрум секат монети в този район и воюват с Уесекс[7] През 917 няколко последователни поражения на викингите водят до загубата на Нортхямптън и Хънтингдън. Датският източноанглийски крал е убит в Темпсфорд и въпреки отвъдморските подкрепления Дейнлоо губи Кеймбридж. С това Едуард Стари прекъсва викингското владичество над Източна Англия.[ase 1]
Източна Англия се споменава и в History of the English People, Historia Brittonum, Life of Foillan, Liber Eliensis, Historia Anglorum, Flores Historiarum.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Higham, N.J. (1999).
- ↑ Kortmann, Bernd; Schneider, Edgar W. (2004).
- ↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 61
- ↑ Hidden East Anglia – Part 5 – The Last Mystery: Where Did Edmund Die?
- ↑ Keith Briggs, Was Hægelisdun in Essex?
- ↑ Forte, Angelo; Oram, Richard D.; Pedersen, Frederik (2005).
- ↑ Stafford, in A Companion to the early Middle Ages, p. 205.
- ↑ Hoops, Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Volume 6, p. 328.
- ↑ Stenton, Anglo-Saxon England, p. 328.
Крале на Източна Англия
[редактиране | редактиране на кода]| Период | Династия | Управление | Крал | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| ||||
| Вуфинги | Неизвестна дата | Веха | [1] | |
| 571[2] | Вуфа | Основоположник | ||
| 578 [2] | Титила | [3] | ||
| 616,[4] – 627[5] | Редвалд | Бретвалда.[6][7] | ||
| до 627.[5] | Ерпенвалд | [8] | ||
| 627 – 630.[5] | Рихберт | [2] | ||
| около 630.[5] | Зигеберт | Абдикирал, убит в битка.[2] | ||
| около 630, през 634 управлява заедно със Зигеберт. | Екгрик | Убит в битка[9] | ||
| около 640[4] – 653[5] | Анна Източноанглийска | Племенник на Редвалд[2][10] | ||
| около 653[5] to 655.[11] | Етелхер | Брат на Анна. Убит в битка[2] | ||
| 655[5] to 663.[5] | Етелволд | Брат на Анна | ||
| 663[5] to 713.[5] | Елдвулф | Племенник на Анна | ||
| 713[5] to 749.[5] | Елфвалд | Син на Елдвулф. | ||
| не-Вулфинги | 749.[4] | Беона, Алберт и Хун | Триумвират[2][12].[13] | |
| Неизв. | Етелберт | Подчинен крал[14] | ||
| ?779[5] to 794.[5] | Етелберт II | Сече собствени монети[15]Екзекутиран от Офа[2] | ||
| Мерсия | Офа | [2][16] Held dominion over the East Angles.[17] | ||
| не-Вулфинги | около 796[18] to c. 800.[18] | Едвалд | [18] | |
| Мерсия | Кенвулф | [19][20] | ||
| Кенвулф II | [21] | |||
| Беорнвулф | [22][4] to 826;[4]Убит при бунт в Източна Англия.[21] | |||
| не-Вулфинги | 827[18] to 845.[4] | Етелстан | Вдига успешен бунт срещу Мерсия – 825[2][22] | |
| c.845[4] to 855.[4] | Етелверд | |||
| 855[5] to 869.[4] | Едмънд Мъченик | Последният англо-саксонски крал на Източна Англия[23]убит от викинги на 20 ноември 869;[4], канонизиран.[24] | ||
| Норвежки васални крале | c.875.[4] | Освалд | Подчинен крал[4] | |
| c.875.[4] | Етелред II | Подчинен крал[4] | ||
| Датски васални крале | c. 879[4] to 890.[25] | Гутрум | Печели кралството през 879 след мира с Алфред Велики и Уесекс.[26] | |
| до 902.[4] | Еорик | Убит в битка през декември 902. | ||
| 902.[4] | Етелволд | Подчинен крал, убит в битка през декември 902.[27] | ||
| 902 to 918. | Гутрум II | Убит в битка през 918.[28] | ||
| Източна Англия става част от Кралство Англия | ||||
| |||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of East Anglia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
- ↑ Nennius, Historia Britonum, p. 46.
- ↑ а б в г д е ж з и к Fryde et al, British Chronology, p. 8.
- ↑ Yonge (trans.), The Flowers of History, p. 269.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Lapidge et al, Anglo-Saxon England, pp. 508–509.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Yorke, Kings and Kingdoms, p. 67.
- ↑ Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. x.
- ↑ Yonge, The Flowers of History, p. 277.
- ↑ Беда, The Ecclesiastical History of the English People, Book II, chapter 15.
- ↑ Kirby, English Kings, p. 74.
- ↑ Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. 28.
- ↑ Fryde et al, British Chronology, pp. 8–9.
- ↑ Hill et al, Aethelbald and Offa, p. 128.
- ↑ Ashley, British Monarchs, p. 244.
- ↑ Yorke, Kings, p. 64.
- ↑ Kirby, Earliest English Kings, p. 164.
- ↑ Brown and Farr, Mercia, pp. 5, 135.
- ↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 64.
- ↑ а б в г McKitterick, New Cambridge Medieval History, p. 555.
- ↑ Kirby, English Kings, p. 179.
- ↑ Brown and Farr, Mercia, p. 219.
- ↑ а б Yorke, Kings and Kingdoms, p. 122.
- ↑ а б Brown, Farr (eds.), Mercia, p. 222.
- ↑ Giles, Alfred the Great, p. 115.
- ↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 59.
- ↑ Lapidge et al, Anglo-Saxon England, p. 223.
- ↑ Ashley, British Monarchs, p. 246.
- ↑ Stenton, Anglo-Saxon England, pp. 321–22.
- ↑ Jaques, Dictionary of Battles, p. 1006.