Солунско поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810354 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м формат дати; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Солунското поле''' ({{lang-el|Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης}}) е измежду най-големите равнини в [[Гърция]]. |
'''Солунското поле''' ({{lang-el|Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης}}) е измежду най-големите равнини в [[Гърция]]. |
||
Разположено е в центъра на [[Егейска Македония]] и е обградено от юг от [[Солунски залив|Солунския залив]], от запад от планината [[Каракамен]] (Вермио), от север от планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) и от изток от планините [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия) и [[Хортач]] (Хортиатис). |
Разположено е в центъра на [[Егейска Македония]] и е обградено от юг от [[Солунски залив|Солунския залив]], от запад от планината [[Каракамен]] (Вермио), от север от планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) и от изток от планините [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия) и [[Хортач]] (Хортиатис). |
||
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[Колудей]] (Лудиас), [[Вардар]] (Аксиос) и [[Галик]] (Галикос).<ref>Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.</ref> |
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[Колудей]] (Лудиас), [[Вардар]] (Аксиос) и [[Галик]] (Галикос).<ref>Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.</ref> |
||
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско: |
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско: |
||
{{цитат|Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.<ref>{{cite book |title= Travels and Politics in the Near East |last= Miller|first= William|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= |location= |isbn= |pages= 376|url=https://archive.org/details/travelspolitic00mill |accessdate= |
{{цитат|Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.<ref>{{cite book |title= Travels and Politics in the Near East |last= Miller|first= William|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= |location= |isbn= |pages= 376|url=https://archive.org/details/travelspolitic00mill |accessdate=21 януари 2015}}</ref>}} |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 19:56, 17 февруари 2019
Солунското поле (Шаблон:Lang-el) е измежду най-големите равнини в Гърция.
Разположено е в центъра на Егейска Македония и е обградено от юг от Солунския залив, от запад от планината Каракамен (Вермио), от север от планината Паяк (Пайко) и от изток от планините Круша (Крусия) и Хортач (Хортиатис).
През Солунското поле протичат реките Бистрица (Алиакмонас), Колудей (Лудиас), Вардар (Аксиос) и Галик (Галикос).[1]
В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:
„ | Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[2] | “ |
Бележки
- ↑ Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
- ↑ Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 376. Посетен на 21 януари 2015.