Окислително-редукционни процеси: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Окислително-редукционни процеси''' представляват [[химична реакция]], при която се променя [[степента на окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони. |
'''Окислително-редукционни процеси''' представляват [[химична реакция]], при която се променя [[степента на окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони. |
||
Такива са например процесите на взаимодействие на [[магнезий]] и [[кислород]] или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения: |
Такива са например процесите на взаимодействие на [[магнезий]] и [[кислород]] или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения: |
||
<math> |
: <math>2Mg^0 + O^0_2 \rightarrow 2Mg^{+2}O^{-2}</math> |
||
: <math>2K^{+1}Br^{-1} + Cl^0_2 \rightarrow 2K^{+1}Cl^{-1}+ Br^0_2</math> |
|||
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на [[електрон]]и. |
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на [[електрон]]и. |
||
<math>2Mg^0 - 2.2e^- |
: <math>2Mg^0 - 2.2e^- \rightarrow 2Mg^{+2} 2O^0 +2.2e^- \rightarrow 2O^{-2}</math> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат [[окислител]]и. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора. |
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат [[окислител]]и. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора. |
||
Процесите се наричат съответно [[окисление]] и редукция. |
Процесите се наричат съответно [[окисление]] и редукция. |
||
== Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити == |
== Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити == |
||
Разтворите на [[електролити]] могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция: |
Разтворите на [[електролити]] могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция: |
||
<math>Fe^0 + 2Ag^{+1}Cl^{-1} |
: <math>Fe^0 + 2Ag^{+1}Cl^{-1} \rightarrow Fe^{+2}Cl_2^{+1} + 2Ag^{0}</math> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
</math> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали: |
За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали: |
||
<math>K, Ca, Na, Mg, Al, Zn, Fe, Ni, Sn, Pb, H, Cu, Hg, Ag, Au</math> |
: <math>K, Ca, Na, Mg, Al, Zn, Fe, Ni, Sn, Pb, H, Cu, Hg, Ag, Au</math> |
||
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто. |
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто. |
||
Ред 43: | Ред 37: | ||
== Правила за определяне на степен на окисление == |
== Правила за определяне на степен на окисление == |
||
* Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: <math>O^0, Cl^0, Na^0 </math> и т.н. |
* Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: <math>O^0, Cl^0, Na^0 </math> и т.н. |
||
В уравнение: <math>2Na^0 + Cl_2^0 |
В уравнение: <math>2Na^0 + Cl_2^0 \rightarrow 2Na^+Cl^-</math> |
||
* Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: <math>Na^+, Ca^{+2}, Al^{+3} </math> и т.н |
* Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: <math>Na^+, Ca^{+2}, Al^{+3} </math> и т.н |
||
* Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента. |
* Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Примери: <math>H^{+1}_2O^{-1}_2, Na^{+1}_2O^{-1}_2, Ca^{+2}O^{-1}_2</math>. |
Примери: <math>H^{+1}_2O^{-1}_2, Na^{+1}_2O^{-1}_2, Ca^{+2}O^{-1}_2</math>. |
||
* Водорода <math>H_2</math> има +1 степен на окисление |
* Водорода <math>H_2</math> има +1 степен на окисление – <math>H^{+1}</math>. Изключение прави в хидридите <math>Na^{+1}H^{-1}, Ca^{+2}H^{-1}_2 </math> и т.н. |
||
* Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например <math>H_2^{+1}S^{+6}O_4^{-2}, Na^{+1}Cl^{-1}</math> и т.н. |
* Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например <math>H_2^{+1}S^{+6}O_4^{-2}, Na^{+1}Cl^{-1}</math> и т.н. |
||
Версия от 17:04, 7 април 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Окислително-редукционни процеси представляват химична реакция, при която се променя степента на окисление на атоми и йони поради преход на електрони.
Такива са например процесите на взаимодействие на магнезий и кислород или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на електрони.
Атомите и йоните, които при химичните реакции отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат редуктори. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br-
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат окислители. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.
Процесите се наричат съответно окисление и редукция.
Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити
Разтворите на електролити могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция:
Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката.
В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли.
За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.
Правила за определяне на степен на окисление
- Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: и т.н.
В уравнение:
- Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: и т.н
- Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента.
- Кислорода има -2 степен на окисление – . Изключение прави в оксида на флуора и пероксидите на I, II A група.
Примери: .
- Водорода има +1 степен на окисление – . Изключение прави в хидридите и т.н.
- Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например и т.н.