Пол Лафарг: Разлика между версии

Пол Лафарг
Paul Lafargue
	Пол Лафарг Paul Lafargue
	Пол Лафарг през 1871 г.
Роден	15 януари 1842 г. Сантяго де Куба, Куба
Починал	26 ноември 1911 г. (69 г.) Дарвей, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Политика
Партия	Френска секция на Работническия интернационал
	Пол Лафарг в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:20, 2 май 2019

Пол Лафарг (на френски: Paul Lafargue), Сантяго де Куба 15 януари 1842 г., Дарвей 25 ноември 1911 г.) е френски политик, активист и писател. Участието му в Първи интернационал и др. социалистически организации го прави известен, а житейският му път се свързва с Лора Маркс, дъщерята на Карл Маркс, с която е сключил брак в 1868.^[1] Пол Лафарг е автор на множество кратки съчинения, третиращи не само политика, но също и литературни или исторически теми.

Биография

Бащата на Пол, Франсоа Лафарг, е собственик на плантация в Куба, а майка му е заможно местно семейство. През 1851 г. семейството се установява в Бордо, родния град на баща му, където Пол се учи, преди да замине в Париж за да следва медицина. Политическата му дейност става причина да бъде отстранен от университета, но в 1865 г. той заминава като френски представител в Първия Интернационал за Лондон където бива въвлечен в най-близкия кръг около Маркс и Енгелс.

През 1871 г. взема участие в Парижката комуна и пътува за да организира подкрепа на въстанието в Бордо. След разгрома бяга в Испания, пребивава в Португалия и Лондон, а след обявената амнистия през 1880 г. се връща в Париж. В следващите години, но неколкократно бива избиран за народен представите в парламента но е преследван по политически причини. След като Енгелс завещава част от богатството си на Лора Маркс-Лафарг през 1896 г. семейството се установява в Дравей, близо до Париж. В 1911 г. двамата се уговорено се самоубиват.

Възгледи и творчество

Възгледите на Пол Лафарг се определят като марксистки, като се отбелязва тяхната радикалност. Твърди се дори, че те станали повод Маркс да подхвърли забележката, че самият той (Маркс) „не е марксист“.^[2] Пише множество изложения. В 1880 като редактор на в-к L'Egalité публикува най-известния си текст Правото на Мързел^[3]. С него Пол Лафарг се противопоставя на лозунга за „право на труд“ издигнат по време на феруарска революция. Лафарг оспорва мнението, че трудът сам по себе си е добродетел, което, както той изтъква, се поддържа от идеологията и църквата.

Пол Лафарг е публикувал лични спомени за Маркс и за Енгелс, изложения на марксистки възгледи за икономиката, исторически изследвания, в т.ч. за Томазо Кампанела^[4], древна Гърция^[5]., разни митове и пр. Oт 1906 до края на живота си пише и уводни статии за в-к Юманите

Източници

↑ Claudel P., Paul Lafargue, Encyclopedia Universalis
↑ Упоменато от Енгелс в писмо до Едуард Бернщайн, Marx and Engels, Werke, Vol. 35. p.388.
↑ Lafargue P., Le Droit à la paresse, ed. Henry Oriol, 1883 [1](
↑ Campanella, étude sur sa vie et sur la Cité du Soleil, 1895
↑ Origine de la propriété en Grèce, 1893,

Външни препратки

Macé, Jacques, Paul Lafargue et Laura Marx-Lafargue

[ËU-1] Claudel P., Paul Lafargue, Encyclopedia Universalis

[2] Упоменато от Енгелс в писмо до Едуард Бернщайн, Marx and Engels, Werke, Vol. 35. p.388.

[3] Lafargue P., Le Droit à la paresse, ed. Henry Oriol, 1883 [1](

[4] Campanella, étude sur sa vie et sur la Cité du Soleil, 1895

[5] Origine de la propriété en Grèce, 1893,

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 == Възгледи и творчество ==
-Възгледите на Пол Лафарг се определят като марксистки, като се отбелязва тяхната радикалност. Твърди се дори, че те станали повод Маркс да подхвърли забележката, че самият той (Маркс) „не е марксист“. Пише множество изложения. В 1880 като редактор на в-к ''L'Egalité'' публикува най-известния си текст [[Правото на Мързел]]<ref>Lafargue P., ''Le Droit à la paresse'', ed. Henry Oriol, 1883 [https://fr.wikisource.org/wiki/Le_Droit_à_la_paresseWikisource](</ref>. С него Пол Лафарг се противопоставя на лозунга за „право на труд“ издигнат по време на [[феруарска революция]]. Лафарг оспорва мнението, че трудът сам по себе си е добродетел, което, както той изтъква, се поддържа от идеологията и църквата.
+Възгледите на Пол Лафарг се определят като марксистки, като се отбелязва тяхната радикалност. Твърди се дори, че те станали повод Маркс да подхвърли забележката, че самият той (Маркс) „не е марксист“.<ref>Упоменато от Енгелс в писмо до [[Едуард Бернщайн]], Marx and Engels, ''Werke'', Vol. 35. p.388.</ref> Пише множество изложения. В 1880 като редактор на в-к ''L'Egalité'' публикува най-известния си текст [[Правото на Мързел]]<ref>Lafargue P., ''Le Droit à la paresse'', ed. Henry Oriol, 1883 [https://fr.wikisource.org/wiki/Le_Droit_à_la_paresseWikisource](</ref>. С него Пол Лафарг се противопоставя на лозунга за „право на труд“ издигнат по време на [[феруарска революция]]. Лафарг оспорва мнението, че трудът сам по себе си е добродетел, което, както той изтъква, се поддържа от идеологията и църквата.
 Пол Лафарг е публикувал лични спомени за Маркс и за Енгелс, изложения на марксистки възгледи за икономиката, исторически изследвания, в т.ч. за [[Томазо Кампанела]]<ref>Campanella, étude sur sa vie et sur la Cité du Soleil, 1895</ref>, древна Гърция<ref>Origine de la propriété en Grèce, 1893,</ref>., разни митове и пр. Oт 1906 до края на живота си пише и уводни статии за в-к [[Юманите]]