Майолика

Купа от майолика от Мексико

Майоликата (на италиански: maiolica) е разновидност на керамиката.

Произвежда се от естествено оцветена лекотопима глина. Изделията се декорират с калаена глазура. От майолика се изработват както съдове, така и монументални скулптурни изображения.

Изработката на майолика е съществувала от преди няколко хилядолетия в Египет, Вавилон и други страни на Древния Изток. През Средновековието тази техника прониква от страните от Средна, Централна и Предна Азия в Европа. В Италия майоликата попада от мавританска Испания през остров Майорка, от името на който дошло и названието майолика. Техниката се разпространила в Италия през 15 век и достигнала своя разцвет през 17 век.

Италианска майолика се различава според града, където е направена. Най-важните градове в това отношение са Венеция и Урбино.

Изделията от майолика се изпичат преди глазирането им при температура 950 С^о, а след глазирането им при 1000 – 1100 С^о. По своите свойства майоликата е подобна на фаянса.

• През 2003 г. британски музей е платил 400 000 долара за чиния от майолика от 16 век, дело на художника Франческо Урбино – един от най-добрите ренесансови творци на Италия, работили върху керамика. [1]

Майолика през възраждането и съвремието

• 
  Синьобяла ваза, Флоренция, 1430. Лувър
• 
  Фаенца, 1510 – 30 (Художествен музей Уолтърс)
• 
  Фаенца, 1520 -47 (Художествен музей Уолтърс)
• 
  Майоликски чинии.
• 
  Сводът на главния вход на Санктпетербургската джамия. Майоликата е под формата на мукарни.
• 
  Модерни плочки от Дерута.
• 
  Модерна чиния от Калтаджироне, Сицилия.
• 
  Модерна ваза от Сицилия.
• 
  Съвременна чиния от Фаенца, адаптирана към традиционното японско изкуство.

Вижте също

• Ислямска керамика
• Фаянс