Ботевградска котловина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
Vehdbff Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Долина |
|||
| име = Ботевградска котловина |
|||
| име-оригинал = |
|||
| друго име = |
|||
| изглед = Правец 2.jpg |
|||
| изглед-описание = Язовир Правец |
|||
| карта = България |
|||
| пояснение = |
|||
| местоположение = България ([[Софийска област]] |
|||
| височина = 320 – 420 |
|||
| дължина = 30 |
|||
| ширина = 12 |
|||
| площ = 150 |
|||
| дълбочина = |
|||
| тип = |
|||
| период = |
|||
| възраст = |
|||
| реки = [[Бебреш]] |
|||
| градове = [[Ботевград]], [[Правец]] |
|||
| пътища = |
|||
| забележителности = |
|||
| карта-файл2 = |
|||
| забележки = |
|||
}} |
|||
'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг. |
|||
овината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а |
|||
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси. |
|||
ттинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 1 лвир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия. |
|||
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища. |
|||
В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града [[Ботевград]] и [[Правец]] и 10 села [[Врачеш]], [[Гурково (Софийска област)|Гурково]], [[Краево]], [[Литаково]], [[Новачене (Област София)|Новачене]], [[Радотина]], [[Разлив (село)|Разлив]] [[Рашково]], [[Скравена]] и [[Трудовец]]. |
|||
<br /> |
|||
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа: |
|||
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“. |
|||
* Obicham shopskat salata |
|||
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Велико Търново]] – [[Варна]]. |
|||
* |
|||
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) – второкласен път № 17. |
|||
* |
|||
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] – [[Рашково]] – [[Ботевград]]. |
|||
* |
|||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
Версия от 14:45, 6 декември 2019
овината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а
ттинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 1 лвир „Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
- Obicham shopskat salata
Топографска карта
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 345 – 346.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 60.