Космат дъб: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
||
Ред 185: | Ред 185: | ||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – |
Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. ''Quercus pubescens'' subsp. ''crispata'' (Steven) Greuter & Burdet и ''Q. p.'' subsp. ''subpyrenaica'' (Villar) Rivas Mart. & C.Saenz са общоприети подвидове, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на ''Quercus pubescens''. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.<ref name="CBVF">Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, присъстващи в българската флора – ''Quercus brachyphylla'' Kotschy и ''Quercus virgiliana'' (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената ''късолистен'' и съответно ''виргилиев'' дъб. |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
Версия от 08:33, 18 февруари 2020
Космат дъб | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Willd. | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Космат дъб в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Белият дъб (Quercus pubescens), познат още като космат дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, род Дъб. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, листата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. Жълъдите са приседнали.
Разпространение
Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. Quercus pubescens subsp. crispata (Steven) Greuter & Burdet и Q. p. subsp. subpyrenaica (Villar) Rivas Mart. & C.Saenz са общоприети подвидове, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на Quercus pubescens. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.[2]; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, присъстващи в българската флора – Quercus brachyphylla Kotschy и Quercus virgiliana (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената късолистен и съответно виргилиев дъб.
Галерия
-
Стъбло
-
Кора
-
Есенна окраска
-
Листа
-
Мъжки съцветия
Източници
- ↑ Quercus pubescens (Willd.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1
Литература
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)