Типология на Майерс-Бригс
Типологията на Майерс-Бригс е психометричен въпросник, създаден за измерване на психологическите предпочитания в това как хората възприемат света и взимат решения[1] Тези предпочитания са екстраполирани (извадени) от типологически теории, произхождащи от Карл Густав Юнг и публикувани в неговата книга от 1921 г. Психологически типове.[2] Първоначалните развиващи този личностен въпросник са Катарин Кук Бригс и дъщеря ѝ Изабел Бригс Майерс. Те започват да го създават по време на Втората световна война, вярвайки че познанието за личностните предпочитания ще помогне на хората да се идентифицират с работата, за която биха били „най-удобни и ефективни“[1] Първоначалният въпросник прераства в типология на Майерс-Бригс, публикувана за първи път през 1962 г. Типологията се фокусира върху нормални популации и набляга на стойността на естествено появяващи се различия.[3]
Основни скали и типологии[редактиране | редактиране на кода]
Индикаторът за типологията на Майерс-Бригс е предназначен за определяне на една от 16 типа личности. Той включва в себе си 8 скали, обединени по двойки. Целта на типологиите и тестовете е да помага на човек да определи индивидуалните си предпочитания – кои полюси на скалата му съответстват „по-добре“.
1. Скала E—I — ориентация на съзнанието:
Е (Еxtraversion, екстраверсия) — ориентация на съзнанието навън към обекта, I (Introversion, интроверсия) — ориентация на съзнанието навътре към субекта;
2. Скала S—N — способ за ориентиране в ситуации:
S (Sensing, сетивност) — ориентиране към конкретна информация, N (iNtuition, интуиция) — ориентиране към обобщена информация;
3. Скала T—F — основа за вземане на решения:
T (Thinking, мислене) — рационално претегляне на алтернативите; F (Feeling, чувстване) — вземане на решения на емоционална основа;
4. Скала J—P — способ за изпълнение на решенията:
J (Judging, съждение) — предпочитание към планиране и организиране на информацията, P (Perceiving, възприятие) — предпочитание към действия без детайлна предварителна подготовка, насочвани повече от обстоятелствата.
Съчетанието на тези скали дава обозначение за един от 16-те типа например ENTP, ISFJ и така нататък.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Myers, Isabel Briggs with Peter B. Myers. Gifts Differing: Understanding Personality Type. Mountain View, CA, Davies-Black Publishing, 1980, 1995. ISBN 0-89106-074-X.
- ↑ Jung, Carl Gustav. Psychological Types // Collected Works of C.G. Jung, Volume 6. Princeton University Press, 1 август 1971. ISBN 0-691-09774.
- ↑ Pearman, Roger R. и др. I'm Not Crazy, I'm Just Not You. First. Palo Alto, California, Davies-Black Publishing, 1997. ISBN 0891060960. с. xiii.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The Myers & Briggs Foundation
- CPP, Publisher of the MBTI[неработеща препратка]
- The Center for Applications of Psychological Type (CAPT)
- The Association for Psychological Type International
- OPP, Sole European distributor of the MBTI
Assessing type in children
- Murphy-Meisgeier Type Indicator for Children (MMTIC) at CAPT website Архив на оригинала от 2012-05-11 в Wayback Machine.
Criticism of the MBTI
- Measuring the MBTI and Coming Up Short Архив на оригинала от 2006-12-06 в Wayback Machine.
- Information from the Skeptic's Dictionary
- Personality Type Theory
The 16 personality types
- Functional analysis of the 16 types at TypeLogic.com
- Portraits of the 16 types at PersonalityPage.com
- The 16 Types at KnowYourType.com Архив на оригинала от 2010-03-06 в Wayback Machine.
Free online Jungian typology assessments
(note that some other assessments offered on these sites may not be free)
