Турско-арменска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Турско-арменска война
Турска война за независимост
Арменски цивилни бягат от Карс, след като града е превзет от силите на Казъм Карабекир.
Информация
Период24 септември – 2 декември 1920
МястоЮжен Кавказ и Армения
РезултатПобеда за Османската империя
Страни в конфликта
Демократична република Армения Османска империя
Командири и лидери
Драстамат Канаян
Мовсес Силикян
Казъм Карабекир
Сили
20 000 войници[1]50 000 войници[1]
Жертви и загуби
198 000 цивилни[2]
Турско-арменска война в Общомедия

Турско-арменската война е военен конфликт между Демократична република Армения (ДРА) и Турция, продължила от 24 септември до 2 декември 1920 г. Военните действия обхващат области от Турция и Северозападна Армения. През посочения период Турция е все още официалната Османска империя. Но войските, воювали с ДРА не са османската армия, а въоръжените националистически сили на бъдещата нова Турция на Кемал Ататюрк. Тя обаче е обявена през 1923 г. Казъм Карабекир е командир на тази националистическа армия и е пръв съратник на Ататюрк. Те са противници на Османското правителство на младотурците. В периода 1919-1922 г. на практика в страната съществува двувластие.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Първата световна война Арменското националистическо движение обявява независимостта на Демократична република Армения. Товмас Назарбекиян, главнокомандващ Кавказкия фронт, бива назначен за първия ръководител на ДРА. Андраник Озанян е назначен за контролирането на администрацията от март до април 1918 г. По време на последните битки от Кавказкия фронт Армения среща съперник – Турция – и Озанян дава пълномощия на Драстамат Канаян да води арменците срещу турците.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1920 арменските войски са разбити при Ерзурум, Армения капитулира и подписва в Гюмри на 3 декември 1920 г. Александрополския мирен договор с Турция с който признава Севърския договор за анулиран и удовлетворява турските териториални претенции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Anahide Ter Minassian: La république d'Arménie. 1918 – 1920 La mémoire du siècle., éditions complexe, Bruxelles 1989 ISBN 2-87027-280-4, p. 220
  2. Vahakn N. Dadrian: The History of the Armenian Genocide: Ethnic Conflict from the Balkans to Anatolia to the Caucasus Berghahn Books, Providence, Oxford 2004, ISBN 978-1-57181-666-5, p. 361