Устренски рид
Устренски рид | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Кърджали, област Смолян) |
Част от | Родопи (Източни Родопи) |
Най-висок връх | Ветреник |
Надм. височина | 1031,2 m |
Устренски рид е планински рид в западната част на Източните Родопи, югоизточно разклонение на Жълти дял, на територията на области Кърджали и Смолян.[1]
Ридът се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината му е 12 – 15 км. Разположен е между долините на река Върбица на изток и юг и левите ѝ притоци Джебелска река (Дерменчай) на север и Неделинска река (Узундере) на югозапад. Има тясно навълнено било, което на северозапад е с надморска височина около 1000 м, а на югоизток са понижава до 400 – 300 м. Най-високата точка е връх Ветреник (1031,2 м), разположен на около 1 км североизточно от село Върлино, Община Неделино. Ридът е силно ерозиран, опороен и разчленен от дълбока долинна и ровинна мрежа. Изграден е от гнайси, шисти, риолити и седиментни скали. Климатът е умереноконтинентален със силно средиземноморско влияние. Късите реки, дерета и ровини се оттичат към река Върбица и левите ѝ притоци Джебелска река (Дерменчай) и Неделинска река (Узундере).[1]
Във вътрешността на рида и по неговите склонове и подножия са разпръснати десетки малки села и техните махали.[1]
През Устренския рид и по неговото южно подножие преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- В източната му част, от град Джебел до село Фотиново, на протежение от 27,1 км – участък от третокласен път № 508 Балабаново – Джебел – Фотиново;
- По южното му подножие, между селата Пресека и Фотиново, на протежение от 15,1 км – участък от третокласен път № 867 Средногорци – Златоград – Подкова.[1]
В централната част на рида, на връх Устра (1014,4 м), северозападно от село Устрен се издигат останките от средновековната крепост Устра, а северозападно от нея, в подножието на върха са двете Лебедови езера, югозападното от които е най-голямото естествено езеро в Родопите.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 513.