Направо към съдържанието

Фатехпур Сикри

Фатехпур Сикри
फतेहपूर सिकरी
Портата Буланд Дарваза
Портата Буланд Дарваза
Индия
27.0911° с. ш. 77.6611° и. д.
Фатехпур Сикри
Утар Прадеш
27.0911° с. ш. 77.6611° и. д.
Фатехпур Сикри
Страна Индия
ЩатУтар Прадеш
ОкръгАгра
Надм. височина213 m[1]
Население32 905 души
Пощенски код283110
Телефонен код+91 5240
МПС кодUP-80
Официален сайтwww.fatehpursikri.gov.in
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраFatehpur Sikri
Типкултурно
Критерииii, iii, iv
Вписване1986  (10-а сесия)
Фатехпур Сикри в Общомедия

Фатехпур Сикри (на хинди: फतेहपूर सिकरी) е град в окръг Агра, Утар Прадеш, Индия. Градът е основан като столица на Моголската империя през 1571 г. от Акбар Велики. През 1585 г. градът губи тази си функция, след като Акбар предприема кампания в Пенджаб, а през 1610 г. е напълно изоставен.[2]

Името на града произлиза от селото Сикри, което се намира на негово място преди това. Археологически разкопки от 1999 г. показват, че районът на града е бил обитаван и преди Акбар да създаде столица там. В древността е попадал под контрола на империята Шунга.

Синът на Акбар, Джахангир, е роден в Сикри през 1569 г., а след втория му рожден ден започва строителството на укрепения град и императорския дворец тук. След победоносната кампания на Акбар в Гуджарат през 1573 г., градът става известен като Фатехпур Сикри – „Градът на победата“.

След като през 1803 г. англичаните окупират Агра, те установяват административен център в града до 1850 г. През 1815 г. те му поправят паметниците.

Археологическите разкопки са разкрили доказателства за поселение в региона, датиращо от 1500 – 700 г. пр.н.е. Според някои историци, регионът процъфтява при империята Шунга.[3][4] Смята се, че древните останки, статуи и сгради говорят за изгубен културен и религиозен обект преди повече от 1000 години. Следователно, мястото на града е било обитавано още преди пристигането на Акбар Велики и превръщането му в столица.[5][6][7]

Предците на Акбар, Бабур и Хумаюн, полагат много усилия за преустрояването на Фатехпур Сикри.[8] Мястото е особено харесвано от Бабур, който създава „Градина на победата“ в него, след като побеждава Санграм Сингх в околностите му.

Акбар няма престолонаследник до 1569 г., когато синът му, Джахангир, се ражда в Сикри. Акбар започва строителството на религиозен комплекс в почит на суфисткия светец Салим Чищи, който предсказва раждането на Джахангир. След втория рожден ден на Джахангир, Акбар започва да строи укрепен град и императорски дворец. С построяването на столицата си около текето на Салим Чищи, Акбар се асоциира с популярния Суфистки орден и по този начин узаконява управлението си.[9]

За официална дата на основаване на града се счита 1571 г. Той е кръстен на селото Сикри, което се намира на мястото му преди това. В памет на успешната кампания на Акбар в Гуджарат е построена величествената порта Буланд Дарваза. По това време градът става известен като Фатехпур Сикри, което буквално означава „Градът на победата“. Въпреки това, когато Акбар предприема военна кампания в Пенджаб през 1585 г., градът започва да бъде изоставян. Към 1610 г. той е вече напълно опустял. Като причина за изоставянето му обикновено се приема недостига на питейна вода, макар загубата на интерес от страна на Акбар също е вероятно да е изиграла роля, тъй като градът е бил построен единствено по негово желание.[10]

Акбар посещава града само веднъж през 1601 г., след като го изоставя. Впоследствие той се превръща в пустиня от руини. По време на епидемията от бубонна чума в периода 1616 – 1624 г., Джахангир се изолира в него за три месеца през 1619 г.[11] Мухамад Шах също остава в него известно време, започвайки възстановителни работи. Все пак, с упадъка на Моголската империя, състоянието на сградите само се влошава.[12]

Докато преследва батальоните на Даулат Рао Шинде през октомври 1803 г., Джерард Лейк оставя най-тежкия си товар и обсадни оръдия в града.[13] След като окупират Агра в същата година, англичаните установяват административен център във Фатехпур Сикри, който функционира като такъв до 1850 г.[12] През 1815 г. Франсис Роудън-Хейстингс нарежда възстановяването на паметниците в Сикри и Сикандра.[14] В периода 1865 – 1904 г. градът функционира като общински център, а след това е превърнат в нагар панчаят (градски орган на местното самоуправление). Към 1901 г. населението му възлиза на 7147 души.[15]

Фатехпур Сикри е разположен на скалист хребет с дължина 3 km и широчина 1 km. Дворцовият град е обграден от 6 km стена от три страни, като четвъртата граничи с езеро. Като цяло, градът е организиран около този хребет с височина 40 m и заема грубо формата на ромб. Общият градоустройствен план води археолозите до заключението, че градът е бил построен главно за отдих и лукс на видните си жители.[8]

Династичната архитектура на Фатехпур Сикри следва модела на тимуридските форми и стил.[16] Градът е строен главно с червен пясъчник.[17] Влияние от Гуджарат също се наблюдава в архитектурния стил и дворцовите декори.[18] Като цяло, градът отразява както индуистката, така и мюсюлманската архитектура, които са популярни в Индия по това време.[19] Запазените образци позволяват на съвременните археолози да правя възстановки на моголския придворен живот и да разберат по-добре йерархията във висшето общество на града.[8]

  1. Geographic coordinates of Fatehpur Sikri, India // Посетен на 31 юли 2018 г.
  2. Andrew Petersen. Dictionary of Islamic Architecture. Routlegde, 11 март 2002. ISBN 9781134613656. с. 82.
  3. Rezavi, Syed Ali Nadeem. Sikri before Akbar. Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-908256-8. Посетен на 13 January 2020.
  4. The secrets about Fatehpur Sikri // The Hindu. 10 декември 2017. Посетен на 13 януари 2020.
  5. Fatehpur Sikri, that Mughal emperor Akbar established as his capital and is now a World Heritage site, was once a „flourishing trade and Jain pilgrimage centre“, a new book says. // India Times, 17 юли 2013.
  6. Fatehpur Sikri was once a Jain pilgrimage centre: Book // Zee News, 27 февруари 2013.
  7. Fatehpur Sikri was once a Jain pilgrimage centre // The Free Press Journal, 28 февруари 2013.
  8. а б в Petruccioli, Attilio. The Process Evolved by Control Systems of Urban Design in the Mogul Epoch in India: The Case of Fatehpur Sikri // Environmental Design. 1984. с. 18 – 27. Архивиран от оригинала на 2018-03-23. Посетен на 2020-06-24.
  9. Catherine Ella Blanshard Asher. Architecture of Mughal India, Part 1, Volume 4. Cambridge University Press, 1992. ISBN 9780521267281. с. 51 – 53.
  10. Andrew Petersen. Dictionary of Islamic Architecture. Routlegde, 11 март 2002. ISBN 9781134613656. с. 82 – 84.
  11. Abraham Eraly. Emperors of the Peacock Throne: The Saga of the Great Mughals. Penguin Books India, 2000. ISBN 9780141001432. с. 284.
  12. а б Aniruddha Roy. Towns and Cities of Medieval India: A Brief Survey. Taylor & Francis, 2016. ISBN 9781351997317. с. 262.
  13. Randolf G. S. Cooper. The Anglo-Maratha Campaigns and the Contest for India: The Struggle for Control of the South Asian Military Economy. Cambridge University Press, 2003. ISBN 9780521824446. с. 200.
  14. Singh, Upinder. The discovery of ancient India: early archaeologists and the beginnings of archaeology. Permanent Black, 2004. ISBN 9788178240886. с. 185.
  15. Imperial Gazetteer of India: Provincial Series, Volume 24, Issue 1. Superintendent of Government Print, 1908. с. 415.
  16. Markus Hattstein, Peter Delius. Islam: Art and Architecture. Könemann, 2000. с. 466.
  17. Moritz Herrmann. Mughal Architecture. GRIN Verlag, 2011. ISBN 9783640930036. с. 3.
  18. Ebba Koch. Mughal Architecture: An Outline of Its History and Development (1526 – 1858). Prestel, 1991. с. 60.
  19. Catherine Ella Blanshard Asher. Architecture of Mughal India, Part 1, Volume 4. Cambridge University Press, 1992. ISBN 9780521267281. с. 50.