Филип Лаку-Лабарт
| Филип Лаку-Лабарт Philippe Lacoue-Labarthe | |
| френски философ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | 20 век |
| Идеи | Литературният абсолют (на френски: L'Absolu littéraire) |
| Повлиян | Мартин Хайдегер, Жак Дерида, Жак Лакан, Ницше, Хьолдерлин, Бенямин, Жерар Женет, Жан-Люк Нанси |
| Повлиял | Жан-Люк Нанси |
Филип Лаку-Лабарт (на френски: Philippe Lacoue-Labarthe, роден 6 март 1940 г., Тур, починал 27 януари 2007 г., Париж) e френски философ, литературен теоретик и преводач.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ученик на Жерар Гранел и Жерар Женет, на когото посвещава последния си текст, Лаку-Лабарт по време на следването си е силно повлиян от движението Социализъм или варварство и от Ситуационисткия Интернационал. Следва мощното въздействие върху него на ранните текстове на Дерида.
По време на асистентстването си в Университета на Страсбург, през 1967 г. се среща с Жан-Люк Нанси, който е назначен за професор в Колмар. Началото на интелектуално общуване, което продължава почти четири десетилетия.
През 1980 г. Нанси и Лаку-Лабарт заедно организират прочутата конференция в Сериси ла Сал, посветена на Жак Дерида.
Лаку-Лабарт е член и президент на Международния философски колеж.
Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Като мислител Лаку-Лабарт се развива под влиянието на Мартин Хайдегер, Жак Дерида, Жак Лакан, Паул Целан, но също и като коментатор на идеите на немския романтизъм и деконструкцията. Лаку-Лабарт е и преводач на френски език на текстове на Хайдегер, Целан, Ницше, Хьолдерлин и Бенямин.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Le Titre de la lettre: une lecture de Lacan (Заглавието на писмото: прочит на Лакан), заедно с Жан-Люк Нанси, Galilée, 1973.
- L’Absolu littéraire: théorie de la littérature du romantisme allemand (Литературният абсолют: теорията на литературата на немския романтизъм), заедно с Жан-Люк Нанси, Le Seuil, 1978.
- Le Sujet de la philosophie: Typographies 1 (Субектът на философията: Типографии 1), Flammarion, 1979.
- L’Imitation des modernes: Typographies 2 (Имитацията на модерните: Типографии 2), Galilée, 1985.
- La Poésie comme expérience (Поезията като опит), Bourgois, 1986.
- La Fiction du politique: Heidegger, l’art et la politique (Фикцията на политиката: Хайдегер, изкуството и политиката), Bourgois, 1988.
- Musica ficta: figures de Wagner (Musica ficta: Фигурите на Вагнер), Bourgois, 1991.
- Le Mythe nazi (Нацисткият мит), заедно с Жан-Люк Нанси, L’Aube, 1991.
- Pasolini, une improvisation: d’une sainteté (Пазолини, импровизация: светостта), William Blake & Co, 1995.
- Métaphrasis (Метафраза), следговор към Le théâtre de Hölderlin (Театърът на Хьолдерлин), PUF, 1998.
- Phrase (Фраза), Bourgois, 2000.
- Poétique de l’histoire (Поетика на историята), Galilée, 2002.
- Heidegger: la politique du poème (Хайдегер: Политиката на стихотворението), Galilée, 2002.
- L' Allégorie (Алегория), следговор към Un Commencement (Начало) на Жан-Люк Нанси, Galilée, 2006.
- La Vraie Semblance (Правдоподобието), посмъртна публикация, Galilée, 2008.
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Nietzsche, La Naissance de la tragédie, dans Œuvres philosophiques complètes, t. I, Paris, Gallimard, 1977
- Walter Benjamin, Le Concept de critique esthétique dans le romantisme allemand (avec Anne-Marie Lang), Paris, Flammarion, 1986
- Josep Vicenç Foix, Gertrudis suivi de KRTU (avec Ana Domenech), Paris, Christian Bourgois, 1987
- Friedrich Nietzsche, Fragments posthumes (Début 1874-Printemps 1876) (avec Jean-Luc Nancy), dans Œuvres philosophiques complètes, t. II, Paris, Gallimard, 1988
- Friedrich Hölderlin, Œdipe le tyran de Sophocle, Paris, Christian Bourgois, 1998
- Friedrich Hölderlin, Antigone de Sophocle, Paris, Christian Bourgois, 1998
- Martin Heidegger, Pauvreté (avec Ana Samardzija), Strasbourg, Presses universitaires de Strasbourg, 2004
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Pierre Joris, Heidegger, France, Politics, The University, 1989 ((en))
- John Martis, Philippe Lacoue-Labarthe: Representation and the Loss of the Subject. New York: Fordham University Press, 2005.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Якоб Рогозински, „Почина Филип Лаку-Лабарт“, в. „Култура“, бр. 10 (2449), 16 март 2007, превод от Le Monde на Марта Иванова.
- ((fr)) Жан-Люк Нанси, „Philippe Lacoue-Labarthe, la syncope reste ouverte“[неработеща препратка], некролог на Филип Лаку-Лабарт, в. Libération, 2 февруари 2007
- ((fr)) Deconstructing Mimesis — Philippe Lacoue-Labarthe, международна конференция, проведена в Сорбоната в Париж през 2006, плюс аудиозаписи на лекциите
- ((fr)) „Monogrammes X“ (кореспонденция с Жан-Люк Нанси), сп. Multitudes, януари 1993
- ((fr)) „De Hölderlin à Marx: mythe, initiation, tragédie“ Архив на оригинала от 2008-11-12 в Wayback Machine., интервю на Бруно Дуарте, 2005
|
