Франческо II Ачайоли
Франческо II Ачайоли | |
Роден |
1430 г.
|
---|---|
Починал | 1460 г.
|
Семейство | |
Род | Акциайоли |
Франческо II Ачайоли в Общомедия |
Франческо II Ачайоли (на италиански: Francesco II Acciaiuoli), по прякор Франко, е последният херцог на Атина. Управлява за кратко през 1454 - 1456 г. след превземането на Константинопол, след което османците завземат владенията му. Той е син на Антонио II, херцог на Атина, и съпругата му Мария Зорзи, дъщеря на маркиза на Бодоница Николо III и сестра на Клара Зорзи, съпруга на Нерио II Ачайоли.
Франческо прекарва детството си в султанския двор в Одрин. След падането на Константинопол е изпратен по волята на Мехмед II за титулярен владетел на Атина. През 1456 г. Тураханоглу Омер, санджакбей на Тесалия и син на стария Турахан бей, се появява с армия пред Атина. Франческо с верните му се укрепява на Акропола, който е обсаждан от османците две години – до 1458 г. когато Франческо се вижда принуден да се предаде в замяна на оставането му във владение в Тива и Беотия. През август 1458 г. османският султан пристига лично в Атина да уреди статуквото. За бей на Атина е определен от султана Тураханоглу Омер паша.
През 1460 г. султанът получава съобщение чрез своите верни еничари, че Франческо II Ачайоли планира да си върне властта в Атина. Мехмед II извиква бившия атински херцог в Морея, където след прогонването на деспот Тома Палеолог управлява Заган паша. След като султанът приема Франческо, Заган паша го кани в палатката си за гощавка и пир, който продължава до късно през нощта. На сутринта Заган паша съобщава на Франческо, че последният му час е ударил. Подготвяйки се за смъртта, сваленият херцог на Атина се обръща към бившия велик везир с последна молба – да бъде убит в палатката си. Бившият велик везир се съобразява с последното му желание. [1]
Тримата сина на Франческо са изпратени в Ендерун, а дъщеря му – в харема на султана. Партенонът е обърнат в джамия.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заб. Смъртта му бележи de jure края на Атинското херцогство.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Карпов С. П. Латинская Романия: Алетейя, 2000. — 256 с. — ISBN 5-89329-247-2
- Успенский Ф. И. Отдел VIII. Ласкари и Палеологи // История Византийской империи. В 5 тт. — М.: АСТ, Астрель, 2005. — Т. 5. — 558 с. — ISBN 5-271-03856-4
- Грегоровиус Ф. История города Афин в средние века (От эпохи Юстиниана до турецкого завоевания). — М.: Альфа-книга, 2009. — 767 с. — ISBN 5-9922-0307-9
- Riley-Smith J. The Oxford History of the Crusades. — Oxford University Press, 2002. — 457 p. — ISBN 978-0-87-661406-8
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Франческо II Аччайоли“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |