Хайнрих (Шьонекен)
| Хайнрих | |
| граф на Шьонекен | |
| Починал | 1315/1316
|
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Герхард I фон Шьонекен |
| Майка | Мехтилд фон Насау |
| Съпруг | Гертруда фон Меренберг |
| Деца | Хартард фон Шьонекен Герхард фон Шьонекен Йохан фон Шьонекен |
Хайнрих фон Шьонекен (на немски: Heinrich von Schönecken; † ок. 1315/1316) е граф на Шьонекен в Западен Айфел, Рейнланд-Пфалц.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Герхард I фон Шьонекен († 1317) и съпругата му графиня Мехтилд фон Насау († 1319), дъщеря на граф Ото I фон Насау († 1290) и Агнес фон Лайнинген († 1299/1303). Внук е на граф Хайнрих фон Шьонекен, господар на Шьонекен († сл. 1296), основател на линията фон Шьонекен, и първата му съпруга Юта фон Бланкенхайм († сл. 1284)
Хайнрих фон Шьонекен умира ок. 1316 г. преди баща си и майка си. През 1370 г., с най-малкия му син Йохан, господарите фон Шьонек измират по мъжка линия. През 1384 г. Шьонекен отива на Курфюрство Трир. Замъкът става жилище на курфюрстите.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Хайнрих фон Шьонекен се жени за Гертруда фон Меренберг († сл. 1317), дъщеря на Готфрид фон Меренберг, фогт в Елзас († сл. 1295) и на Лиза († сл. 1312). Те имат трима сина:[1][2][3]
- Хартард фон Шьонекен († 1351), женен за Маргарета фон Фалкенберг/Валкенбург († сл. 18 октомври 1360), дъщеря на Райнолд I фон Фалкенбург († 1333) и Мария фон Боутерсхем († 1317); съпругата му Маргарета фон Валкенбург се омъжва втори път 1356 г. за Буркард I фон Финстинген-Шьонекен († 20 март 1377)
- Герхард фон Шьонекен († 25 март или 25 декември 1355, убит в битка при Монтклер), женен 1354 г. за Жанета фон Родемахерн († сл. 1398), дъщеря на Йохан I фон Родемахерн († 1360) и Елизабет дьо ла Фоше († сл. 1344); съпругата му Жанета фон Родемахерн се омъжва втори път пр. 16 октомври 1356 г. за Арнолд V фон Бланкенхайм-Геролщайн († 18 май 1360, убит в битката при Шлайден) и трети път 1361 г. за Тилман фон Вартенщайн-Щайнкаленфелс († 7 юни 1380)
- Йохан фон Шьонекен († 1370)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wolfgang Spang: Die Herren von Schönecken. Ihr Geschlecht, ihre Burg und ihre Zeit: etwa 1250 bis etwa 1550. Selbstverlag, 1996, ISBN 3-9802504-4-X.
- Jens Friedhoff: Schloss Schöneck. Reichsminterialensitz – Molkenkuranstalt – Forsthaus. In: Olaf Wagener: Die Burgen an der Mosel. Akten der 2. internationalen wissenschaftlichen Tagung in Oberfell an der Mosel. Koblenz 2007, S. 109 – 126
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 78.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sponheim 14, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich v.Schönecken, ww-person
- ↑ Heinrich von Schönecken, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- www.schloss-schoeneck.de
- Burg Schöneck, www.ms-visucom.de