Направо към съдържанието

Ханс Шарун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Шарун
Hans Scharoun
Роден
Починал
25 ноември 1972 г. (79 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вТехнически университет – Берлин
Работил вТехнически университет – Берлин
НаградиНаграда „Еразъм“ (1970)
Ханс Шарун в Общомедия

Ханс Шарун, (на немски: Bernhard Hans Henry Scharoun), роден на 20 септември 1893 г. в Бремен, починал на 25 ноември 1972. в Берлин е немски архитект и един от най-известните представители на органичната архитектура.

Ханс Шарун (вдясно) през 1966 г. заедно с Ото Нагел

След завършване на училище през 1912 до 1914 Шарун изучава архитектура във Висшето техническо училище в Берлин, но не я завършва. От ранни години се интересува от архитектура като на 16 г. създава първите си проекти. През 1915 г. е призован в армията и работи по възстановяването на Източна Прусия. Там той основава своето първо архитектурно бюро в град Инстербург. Там е запазен и един от първите му изпълнени проекти на сграда. Това е жилищен комплекс „Пъстър ред“, представляващ единственото произведение на Шарун на територията на Русия. След войната той работи като свободен архитект в Преслау (сега Вроцлав). Там реализира много проекти и организира изложби като например първата изложба на експресионистичната група Die Brücke (Мостът) в Източна Прусия.

През времето на националсоциализма Шарун остава в Германия, докато много негови колеги и познати заминават за чужбина. През това време строи някои еднофамилни къщи, между които и известната къща на Шминке в саксонския град Льобау. По време на войната се занимава и с отстраняване на последствията на въздушните нападения. През това време запазва архитектурните си идеи чрез многобройни акварели и по този начин чрез тях се подготвя за времето след националсоциализма.

След Капитулацията на Германия и с това и идването на края на войната в Европа, Съветската военна администрация още на 19 май 1945 г. създава антифашиско общинско управление за цялата територия на Берлин. Шарун е назначен за ръководител на отдела за строително и жилищно дело и по този начин стаава отговорен за създаване на основна концепция за възстановяване и силно разрушения град. В средата на 1946 г. представя в руините на Кралския дворец (Берлин) (Берлински дворец) на немски: Berliner Schloss изложба със заглавие на немски: Berlin plant — Erster Bericht със своите представи за едно повторно строителство на града. Планът му се основава на Атинската харта на Международната организация на архитектите, приета през 1933 г. в Атина и разработена от Льо Корбюзие. Предвижда напълно премахване на остатъците от сградите и ново строителство по нов план, подобно на решетка и създаване на „жилищни клетки“, които трябва да осигуряват дом за около 5000 човека със съответните обществени сгради. Този план, притежаващ определени утопични идеи е посрещнат критично.[1]

Въпреки участието си в редица конкурси, едва при конкурса за новата филхармония на Берлин, в който той участва през 1956 г., той успява и печели, като проектът се реализира от 1956 до 1963 г. При този проект залата за публиката е изпълнена терасовидно, има 2200 места и обхваща от всички страни шестоъгълната сцена, намираща се в средата. При това се осигурява оптимална акустика и реализира според Шарун „връзката между човек, помещение и музика“.

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Stadt Berlin Архив на оригинала от 2023-05-09 в Wayback Machine. Planungen der Nachkriegszeit bis 1989