Направо към съдържанието

Хафъз паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хафъз паша
османски военен и башибозушки командир
Роден
Починал
14 май 1904 г. (78 г.)
Военна служба
Званиебригаден генерал

Хафиз или Хафъз паша (на албански: Hafuz Pasha; роден 1826 – 1904) е албански османски военен и башибозушки служител и валия на Скопския санджак. През 70-те години на XIX век той е с чин бригаден генерал. Под негово командване османски войски и башибазуци потушават Априлското въстание през 1876 г. и Кумановското въстание през 1876 г.

Ръководи дружина, потушила Априлското въстание.[1] Под негово командване са опожарени 212 от 223 къщи в Раковица, като са убити 36 жители; Изгорени са 26 от 125 къщи в Попинци, като са убити 66 жители;[2] 60 от 100 къщи в Баня са изгорени, като 13 жители са убити; Изгорени са 80 от 120 къщи, църква и училището в село Мечка.[3]

На 20 май 1878 г. ръководи дружината, потушила продължилото четири месеца Кумановско въстание.[4]

  1. Kosev, Konstantin Dimitrov. The April 1876 Uprising. София, Sofia Press, 1976. с. 37. (на български)
  2. Mikhov, Nikola V. Naselenieto na Turt͡s͡ii͡a͡ i Bŭlgarii͡a͡ pri͡e͡z XVIII i XIX vekovete: bibliografisko-statistichni izsli͡e͡dvanii͡a͡. София, Царска придворна печатница, 1935. (на български)
  3. Congressional Serial Set. U.S. Government Printing Office, 1877. (на английски)
  4. Gerila na Balkanu. Institute for Disarmament and Peace Studies. Токио, Institut za savremenu istoriju, 2007. с. 86. (на сръбски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hafuz Pasha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​