Направо към съдържанието

Хенри Арнолд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Арнолд
Henry Arnold

Роден
Починал
15 януари 1950 г. (63 г.)
ПогребанНационално гробище Арлингтън, САЩ

Учил въвВоенна академия на Съединените щати
Военна служба
ЗваниеАрмейски генерал
Генерал на ВВС
ПрякорХап
Години1907 – 1947 (Армия)
1947 – 1950 (ВВС)
Служил наСъединени американски щати САЩ
Род войскиАрмия на САЩ
ВВС на САЩ
ВойниПърва световна война
Втора световна война
Хенри Арнолд в Общомедия

Хенри Харли „Хап“ Арнолд (на английски: Henry Harley „Hap“ Arnold) е американски военновъздушен стратег, армейски генерал и генерал на ВВС, който командва американските военновъздушни сили през Втората световна война. Той единственият генерал в американските въздушните сили, достигнал петзвезден ранг, както и единственият офицер, достигнал петзвезден ранг в две различни въоръжени сили (армията и ВВС).[1]

Арнолд е роден на 25 юни 1886 г. в Гладуин, близо до Филаделфия, Пенсилвания. Баща му е лекар, който служи в Испано-американската война като хирург.[2] Завършва училище в близкото населено място Ардмор през 1903 г. Записва се във Военна академия на САЩ, завършвайки я през 1907 г.[3]

Военната си кариера започва в пехотата, а след това е прехвърлен в авиационния отдел на свързочните войски и е обучаван да лети от Орвил Райт през 1911 г. През Първата световна война се издига от капитан до полковник, като накрая е назначен за изпълнителен директор на щаба на въздушните служби. През десетилетието на демобилизация и разоръжаване след войната той е един от апостолите на стратегическата въздушна мощ, следвайки стъпките на бащата на американските ВВС, Били Мичъл. През 1931 г. е назначен за командир на военновъздушната база Марч Филд в Калифорния, където работи по организацията и тактиките.[3]

Арнолд започва да докладва директно пред Вашингтон през 1936 г. като помощник-началник на военновъздушните сили (по това време наричани Армейски въздушен корпус). Когато началникът му, генерал Оскар Уестоувър, загива в самолетна катастрофа през 1938 г., Арнолд го наследява като началник. В очакване на предстоящия нов глобален конфликт, Арнолд полага големи усилия, за да му се отпусне бюджет за военновъздушните сили, въпреки изолационистите и недалновидните офицери във въоръжените сили.[3]

През Втората световна война, Арнолд командва американските ВВС, разположени се из цял свят. Служи и като представител на ВВС в Обединения комитет на началниците на щабове. В тези си качества, той се превръща във влиятелен архитект на плановете и стратегиите, довели Съюзниците до победа във войната. Той ръководи както стратегически бомбардировки над Нацистка Германия в Европа, така и кампанията срещу Японската империя в Тихия океан. Още от началото на войната настоява да се доставят самолети на Великобритания. Освен това той организира масовото самолетно производство, като под неговото ръководство ВВС на САЩ се увеличават с 262 000 самолета до 1944 г., а броят на личния състав – с 2 милиона души. Към декември 1944 г. той е един от четиримата военачалници с петзвездния ранг на армейски генерал. В периода 1943 – 1945 г. претърпява общо четири инфаркта. Освен че по природа е нетърпелив, той пътува по много под големия стрес на войната.[3]

След края на войната, през 1946 г., се пенсионира, а през 1949 г. званието му е променено на генерал на ВВС. Той е единственият въздушен командир в историята на САЩ, достигнал петзвезден ранг.[3]

Хенри Арнолд умира на 15 януари 1950 г. в дома си в Сонома, Калифорния. Погребан е в Националното гробище Арлингтън.[1]

Арнолд дълго време планира и проповядва, че въздушните сили трябва да са равностойни на армията и военноморските сили.[3] Той играе ключова роля в отделянето на военновъздушните сили от армията като отделни въоръжени сили.[4]

  1. а б Henry Harley „Hap“ Arnold // Arlington National Cemetery, 2011. Посетен на 13 януари 2011.
  2. Coffey, Thomas M. Hap: The Story of the U.S. Air Force and the Man Who Built It General Henry H. 'Hap' Arnold. Viking Press, 1982. ISBN 0-670-36069-4. с. 15.
  3. а б в г д е Henry Harley Arnold // Encyclopædia Britannica, 11 януари 2020. Посетен на 4 май 2020.
  4. Winged Shield, Winged Sword: A History of the United States Air Force. Air Force History and Museums Program, 1997. ISBN 0-16-049009-X. с. 179 – 180.