Направо към съдържанието

Хидроксил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хидроксил в химията е съединение на кислороден атом с водороден атом с ковалентна химична връзка. Неутралната форма на тази група се нарича хидроксилна група. Хидроксилният анион (OH) се нарича хидроксид; това е двуатомен йон с единичен отрицателен електричен заряд. В органичната химия хидроксилната група (–OH) се нарича функционална група, когато е част от по-голяма органична молекула.

Терминът хидроксилна група се използва за функционалната група –OH когато тя е заместител в органично съединение. Представителите на органични съединения, съдържащи хидроксилна група, са известни като алкохоли (най-простите от тях имат формула CnH2n+1–OH). Хидроксилните групи са много важни в биохимията поради изразената им тенденция да формират водородна връзка както като донори, така и като акцептори. Това им свойство е свързано и със способността им да увеличават хидрофилността и разтворимостта във вода. Хидроксилната група доминира при молекулите, известни като въглехидрати.

Хидроксилен радикал

[редактиране | редактиране на кода]

Хидроксилният радикал ·OH е неутралната форма на хидроксилния йон. Хидроксилните радикали са много реактивни и като следствие имат къс живот, но те играят значителна роля в радикалната химия.

Свободните хидроксилни радикали увреждат клетките, подлежащи на окисление и особено еритроцитите (червените кръвни телца). Те могат да увредят ДНК, липиди и протеини.[1] Човешкото тяло произвежда ензима глюкоза-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD), който разрушава OH-, преди да започне да нанася вреда на клетките. Хората, които страдат от недостиг на този ензим, са защитени от малария, защото плазмодият не може да оцелее в увредените кръвни клетки. От друга страна, рискът от жълтеница и бъбречни заболявания при тях е по-голям.

Наблюдения на Луната

[редактиране | редактиране на кода]

На 24 септември 2009 списание Science съобщава, че индийската лунна сонда Chandrayaan-1 и космическите апарати на NASA Касини-Хюйгенс и Дийп импакт са открили наличие на вода на Луната и по-точно на хидроксилни фрагменти. Според Ричард Кер "Със спектрометър е установено поглъщане в инфрачервената област, дължина на вълната 3.0 микрона, което може да се дължи единствено на вода или на хидроксил — свързан водород и кислород."[2]. На 13 ноември 2009 NASA съобщава, че сондата LCROSS е регистрирала ултравиолетов емисионен спектър, съответстващ на хидроксил.[3]

  1. www.ncbi.nlm.nih.gov
  2. sciencenow.sciencemag.org
  3. LCROSS Impact Data Indicates Water on Moon // NASA. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 14 ноември 2009.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hydroxyl в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​