Хипотимия

Хипотимия (гр. hypo – под, thymos— настроение, чувство) е устойчив спад в настроението, който е съпроводен от ниска интензивност на емоционалната, психичната и (не винаги) двигателната активност.

Наблюдава се при циклотимията и граничното личностно разстройство. Тя е един от признаците на синдрома на депресията. Хипотимията е характерна при астенията, а тя се наблюдава при хроничната шизофрения. Понякога хипотимните състояния се „сливат с характера“ и се възприемат от хората като привично за тях състояние^[1].

Вижте също

Източници

↑ Бронин С. Я. „Малая психиатрия большого города“ Архив на оригинала от 2010-11-29 в Wayback Machine. – описание на клинични случаи на хипотимия.

Външни препратки

[1] Архив на оригинала от 2010-11-29 в Wayback Machine. ГЛАВА 4. СИНДРОМЫ АФФЕКТИВНОЙ ПАТОЛОГИИ в книге Психопатология. Часть II – В.А. Жмуров]

Портал „Психология“

[1] Бронин С. Я. „Малая психиатрия большого города“ Архив на оригинала от 2010-11-29 в Wayback Machine. – описание на клинични случаи на хипотимия.

[1]