Направо към съдържанието

Христо Ципушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Ципушев
български революционер
Роден
неизв.
Починал
1924 г.

Христо Димитров Ципушев е български и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Ципушев е роден в Радовиш в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Брат е да дееца на ВМОРО Коце Ципушев. Сам също влиза в революционната организация и става пунктов началник в Радовиш. След като избухва Първата световна война в 1915 година заедно с четата на Аце Бетински от Берово и Гаврил Ралупов от Берово[1] се сражава срещу сърбите в местността Кукувица между Струмишко и Беровско.[2]

В 1924 година Христо Ципушев става жертва на сръбския терор. Синът му Кирил Ципушев е деец на ММТРО.[3]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Ципушев
 
Мария Ципушева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 — 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 — 1968)
 
Христо Ципушев
(? — 1924)
 
В. Ципушев
 
Вангелия Дацева
 
Ташо Дацев
(1865 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Ципушев
 
 
 
Кирил Ципушев
(1907 — 1928)
 
Методи Ципушев
(1891 — ?)
 
 
 
Димитър Ташев
(1887 — 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Ципушев
(1924 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
Нада Ципушева
(р. 1958)
  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 93.
  2. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 94.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 369.