Преглед на кода на Цанко Церковски

{{обработка|форматиране}}
{{Личност
| име              = Цанко Церковски
| име-рождено      = Цанко Генов Бакалов
| категория        = писател
| описание         = български писател, политик и общественик
| роден-място      = [[Бяла черква]], [[Османска империя]]
| починал-място    = [[София]], [[Царство България]]
| работил          = [[писател]], [[политик]], [[журналист]]
| националност     = {{BUL}}
| брак             = 
| деца             = 
| вложки           = {{Личност/Политик
| категория        = писател
| партия           = [[БЗНС]]
| убеждения        = 
| институция1      = Депутат
| постове1         = {{Депутат-България|без заглавие=1|5в=1|11о=1|14о=1|15о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1}}
| институция2      = [[Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България]]
| постове2         = [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2]]<br>(17 октомври 1918 – 28 ноември 1918;<br>28 ноември 1918 – 23 януари 1919)
| институция3      = [[Министър на железниците, пощите и телеграфите на България]]
| постове3         = Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2<br>(28 ноември 1918 – 7 май 1919;<br>7 май 1919 – 6 октомври 1919)
| институция4      = [[Министър на образованието и науката на България|Министър на просвещението]]
| постове4         = [[Правителство на Александър Стамболийски 1]]<br>(6 октомври 1919 – 22 май 1920)
| институция5      = [[Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България]]
| постове5         = Правителство на Александър Стамболийски 1<br>(22 май 1920 – 9 февруари 1923;<br>9 февруари 1923 – 16 март 1923)
| известен-с       = 
| отличия          = }} {{Личност/Писател
| категория        = писател
| период           = 1891 – 1926
| жанрове          = [[стихотворение]], [[памфлет]], [[разказ]], [[роман]]
| теми             = 
| направление      = 
| дебют            = стихотворението „Молепсаний“ (1891)
| известни творби  = „Прела баба“<br>„Зеленчуци който не яде“
| повлиян          = 
| повлиял          = 
}}
}}

'''Цанко Церковски''', [[псевдоним]] на '''Цанко Генов Бакалов''',<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 1]</ref> е [[България|български]] [[политик]] и [[писател]]. Той е един от основоположниците на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС).

== Биография ==
Цанко Церковски е роден през [[1869]] г. в [[Бяла черква]], [[Търновско]]. Първоначално учи в родното си село, а след това в гимназията в [[Търново]] и в Педагогическото училище в [[Казанлък]]. Завършва педагогическо училище в [[Силистра]] през [[1891]], след което е [[учител]] в [[Средище (Област Силистра)|Бей бунар]] ([[1892]]), [[Полски Тръмбеш]] (1892 – [[1894]]), [[Мусина]] (1894 – [[1896]]) и търновското село [[Батак (село)|Батак]] (1896 – [[1897]]).

След 1897 г. Цанко Церковски живее в Бяла черква и се занимава със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на [[социализъм|социализма]]. През [[1898]] г. става член на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]] и сътрудничи на нейното списание ''„[[Ново време]]“''. На [[20 септември]] [[1899]] обнародва в ''„Селски вестник“'' ''„Възвание към българските земеделци“'' и става един от инициаторите за създаването на БЗНС и един от неговите първи водачи. Издава списание ''„Селска пробуда“'' ([[1903]] – [[1905]]), редактира вестник ''„[[Земеделско знаме]]“'' (от [[1902]]) и списание ''„Земеделска мисъл“''. Той е [[народен представител]] в XI (1901) и XIV (1908 – 1911) Обикновено Народно събрание, V велико народно събрание (1911), XV (1911 – 1913), XVII (1914 – 1919), XVIII (1919 – 1920), XIX (1920 – 1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание.

[[Файл:BASA_1840K-1-69_Marko_Turlakov,_Tsanko_Tserkovski,_Alexander_Stamboliyski,_Dimitar_Mustakov.jpg|ляво|мини|200px|От ляво надясно: [[Марко Турлаков]], Цанко Церковски, [[Александър Стамболийски]], ген. [[Димитър Мустаков]]. Източник: ДА „Архиви“]]

През октомври 1918 г. Цанко Церковски се включва като представител на БЗНС в коалиционното правителство на [[Александър Малинов]], което си поставя за цел да изведе България от [[Първа световна война|Първата световна война]]. Участва и в правителствата на [[Теодор Теодоров]] (1918 – 1919) и Александър Стамболийски (1919 – 1923). След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 г. е арестуван и изпратен в затвора, където пише романа „Из гънките на сърцето“. Освободен е на 5 януари 1925 г. и се включва в ръководството на БЗНС, но малко по-късно е отстранен от по-умерените кръгове в съюза. В деня на [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в „Света Неделя“]] на 16 април 1925 г. отново е арестуван, и е освободен на 21 март 1926 г. след оправдателна присъда. Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп и умира на 2 май същата година.

== Литературна дейност ==
За пръв път Цанко Церковски печата през [[1891]] г. [[стихотворение]]то ''„Молепсаний“'' в сп. ''„Ден“'' (№7 – 8). Като учител в село Мусина издава (съвместно с Г. Недялков) ''„Евтина библиотека“'', библиотека ''„Младеж“'', ''„Селски вестник“''. Сътрудничи със стихове, разкази, сценични ''игри'', статии, [[памфлет]]и, реплики, [[Пиеса|пиеси]] на [[Списание|списанията]] ''„Детска почивка“'', ''„Ден“'', ''„Съвременна младеж“'', ''„[[Българска сбирка]]“'', ''„Мисъл“'', ''„Светлина“'', ''„Ново време“'', ''„Звезда“'', ''„Просвета“'', ''„Наш живот“'', ''„Селска пробуда“'', на вестниците ''„Работнишки другар“'', ''„Съвременен преглед“'', ''„Летописи“'', ''„Работнически вестник“'', „[[Общо дело]]“ и други.

Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Започнал като поет-социалист, Церковски става известен със стихотворението ''„Молепсаний“'', което му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като ''„Из полето аз се скитам“'', ''„Вино пия хардалия“'', ''„Девойче, девойче“'', ''„Коня яхам – коня аджемия“'', ''„Що ми не дохождаш“'', ''„Изведи ме, мамо“'', ''„Я ми подай, мамо“'', ''„Попей ми, Радке, попей ми“'', ''„Сивляно, Сивляно“'' и др. се пеят като народни песни.

Цанко Церковски е автор и на разкази, на три [[роман (литература)|романа]], от които най-сполучлив е ''„Из гънките на сърцето“'', писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите ''„Луди млади“'' и ''„Под старото небе“''. [[Белетристика]]та му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на [[Михалаки Георгиев]] и [[Тодор Влайков]].

Цанко Церковски има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Посмъртно излизат и „Златни класове“ (1930), „Полска китка“ (1948), „Кукуригу петленце“ (1956, 1990), „Събуди ме, мамо“ (1970). Автор на текстовете на популярни български детски песни като ''„Прела баба“'' (с композитор [[Михаил Кочев]]) и ''„Зеленчуци който не яде“'' (с композитор Михаил Кочев).

'''Други псевдоними:''' Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др.

== Памет ==
На Цанко Церковски е наречена улица в квартал „[[Лозенец (квартал на София)|Лозенец]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947168|title=Цанко Церковски}}), както и 52 ОУ в квартал "Бояна".

== Библиография ==
* „Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове“ (Силистра, 1892)
* „Печални часове“ (с. Мусина, 1895)
* „Бачо Стоян и два нови гроба“ (с. Мусина, 1896)
* „Механджийското милосърдие“ (с. Мусина, 1896)
* „Две-три нови народни песни“ (Плевен, 1900)
* „Още две-три нови народни песни“ (Търново, 1902)
* „Снимки и приумици“ (София, 1901)
* „На румане“ – поема из живота на жътварките (София, 1901)
* „Ружа“ – стихотворен разказ (Габрово, 1904)
* „Полски песни“ (Варна, 1905)
* „Разсънки“ – жални песни (София, 1908)
* „Тъжби“ – политически песни и припеви (София, 1908)
* „Луди млади“ – сценична игра (София, 1908)
* „Халосник“ – сценична игра (София, 1908)
* „Под старото небе“ – драма (София, 1921)
* „Събрани съчинения в три тома“ (1918)

; Книги за деца
* „Детска раздумка“ (1905)
* „Росни капки“ (1912)

; Посмъртни издания
* „Из гънките на сърцето“ (1926)
* „Писма от затвора“ (1932)

== Източници ==
<references />

* Йорданов, Хр. // ''[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=210 Речник по нова българска литература (1978 – 1992)]''. София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8.
* {{ташев}}

== Външни препратки ==
{{уикиизточник автор|Цанко Церковски}}
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Цанко+Церковски&type=AllFields От и за Цанко Церковски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [https://liternet.bg/publish4/ccerkovski/index.html Поезия за деца на Цанко Церковски в Литернет]
* [https://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=210&LangID=1 Творби на Цанко Церковски в Словото]
* [https://literaturensviat.com/?p=23478 От и за Цанко Церковски в Литературен свят]
* [[Елин Пелин]], [https://chitanka.info/text/17322-tsanko-tserkovski „Цанко Церковски“], 1931 (в. „Литературен глас“, г. III, бр. 116, 23 май 1931, с. 3.)
* {{Моята библиотека автор|tsanko-tserkovski|Цанко Церковски}}

{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|6}}
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|8}}
{{пост списък|Министър на просветата на България|40}}
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|9}}
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|15}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Литература|Политика|История на България|Османска империя}}

{{СОРТКАТ:Церковски, Цанко}}
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:Български министри]]
[[Категория:Министри на просветата на България]]
[[Категория:Дейци на БЗНС]]
[[Категория:Български автори на разкази]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Български романисти]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български издатели на списания]]
[[Категория:Родени в Бяла черква]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]]