Направо към съдържанието

Цилиндър (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цилиндър
Top Hat
РежисьориМарк Сандрич
ПродуцентиПандро С. Бърман
СценаристиДуайт Тейлър
Алън Скот
В ролитеФред Астер
Джинджър Роджърс
Едуард Еверет Хортън
Хелън Бродерик
Ерик Роудс
Ерик Блор
МузикаМузика и стихове:
Ървинг Бърлин
Музика:
Макс Стайнър
ОператорДейвид Абел
МонтажУилям Хамлитън
Филмово студиоRKO Radio Pictures
РазпространителRKO Radio Pictures
Премиера29 август 1935 г.[1]
(Ню Йорк Сити)
Времетраене101 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет$609 000[2]
Приходи$3.2 милиона[2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Цилиндър в Общомедия

„Цилиндър“ (на английски: Top Hat) е американски игрален филм, мюзикъл), от 1935 година, в който Фред Астер играе Американски танцьор на име Джери Травърс, който идва в Лондон да участва в спектакъл, продуциран от Хорас Хардуик (Едуард Еверет Хортън). Той се запознава и се опитва да впечатли Дейл Тремонт (Джинджър Роджърс) и да спечели привързаността ѝ. Филмът също включва Ерик Блор в ролята на камериера на Хардуик – Бейтс, Ерик Роудс е в ролята на италианския костюмар Бедини и Хелън Бродерик е в ролята на Мадж, съпругата на Хардуик.

Филмът е по сценарий на Алън Скот и Дуайт Тейлър. Режисиран е от Марк Сандрич. Песните са написани от Ървинг Бърлин. Песните Top Hat, White Tie and Tails and Cheek to Cheek са се превърнали в американска песенна класика. Филмът е носталгично споменат практично е сегмента на Cheek to Cheek – в много филми, включително „Пурпурната роза от Кайро“ (1985) на режисьора Уди Алън и „Зеленият път“ (1999), с участието на Том Ханкс.

Цилиндър е най-успешния филм на партньорството на Фред Астер и Джинджър Роджърс (и втория успешен филм на Астер – „Великденски парад“, 1948 г.), постига второ място в световния бокс-офис постъпления за 1935 г.[3] Докато някои танцови критици твърдят, че „Време за суинг“ съдържащи по-фин набор от танците,[3][4] Цилиндър остава и до днес най-известната работа в парнтьорството.[5]

Американския танцьор Джери Травърс пристига в Лондон да участва в спектакъл, продуциран от Хорас Хардуик. Докато практикува рутина със степ танци в спалнята на хотела, той събужда Дейл Тремонт на пода. Тя щурмува горе, за да се оплаче, след което Джери се влюбва безнадеждно в нея и започва да я преследва из цял Лондон.

Дейл обърква Джери с Хорас, който е женен за приятелката ѝ – Мадж. Следното от успеха на откриващата нощ на Джери в Лондон, Джери я последва във Венеция, когато тя се вижда с Мадж и да моделизира и промотира роклите, създадени от Алберто Бедини, наконтен италиански костюмар, с склонност от малапропизми.

Джери предлага брак на Дейл, докато все още вярва, че Джери е Хорас, е отвратено, че съпругът на приятеля ѝ може да се държи по такъв начин и вместо това се съгласява да се ожени за Алберто. За жалост, Бейтс, намесващия английски камериер на Хорас, се дегизира като свещеник и да провежда церемонията; Хорас беше изпратил Бейтс да поддържа раздели на Дейл.

На път с гондола, Джери успява да убеди Дейл и те се връщат в хотела, където предишното объркване бързо се изчиства. Примирената двойка танцува във венецианския залез, в тон на „Пиколино“.[6]

Изпълнител Роля
Фред Астер Джери Травърс
Джинджър Роджърс Дейл Тремонт
Едуард Еверет Хортън Хорас Хардуик
Ерик Роудс Алберто Бедини, годеник на Дейл
Хелън Бродерик Мадж Хардуик, съпруга на Хорас
Ерик Блор Бейтс, камериер на Хорас Хардуик

Филмът е сниман на 1 април 1935 г. и струваше $620,000. Заснемането приключва през юни а първите публични визуализации бяха проведени през юли.

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът получава четири номинации за „Оскар“ за най-добър филм, най-добра сценография, най-добри танци и най-добра оригинална песен.

  1. Brown, Gene. Movie Time: A Chronology of Hollywood and the Movie Industry from Its Beginnings to the Present. New York, Macmillan, 1995. ISBN 0-02-860429-6. In New York, the film premiered at Radio City Music Hall.
  2. а б Jewel, Richard. "RKO Film Grosses: 1931–1951" in Historical Journal of Film Radio and Television, Vol 14 No 1, 1994 p55
  3. а б Mueller (1986), pp.76–87
  4. Croce (1972), pp.54–79
  5. Hyam (2007)
  6. Adapted from Billman(1997)