Червено и черно (филм, 1954)
| Червено и черно | |
| Le rouge et le noir | |
| Режисьори | Клод Отан-Лара |
|---|---|
| Продуценти | Хенри Дойчмайстер Джани Хехт Лукари |
| Сценаристи | Пиер Бост Жан Оранш Клод Отан-Лара |
| Базиран на | „Червено и черно“ на Стендал |
| В ролите | Жерар Филип Даниел Дарийо Антонела Луалди |
| Музика | Рене Клорек |
| Оператор | Мишел Келбер |
| Монтаж | Мадлен Гуг |
| Филмово студио | Franco London Films Documento Film |
| Разпространител | CEI-Incom (ITA) Distributors Corporation of America (USA) |
| Жанр | драма |
| Премиера | 29 октомври 1954 |
| Времетраене | 185 минути |
| Страна |  Франция Италия |
| Език | френски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Червено и черно“ (на френски: Le rouge et le noir) е френски филм драма от 1954 година, на режисьора Клод Отан-Лара, по едноименния роман на Стендал с участието на Жерар Филип, Даниел Дарийо и Антонела Луалди
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Заседание на съда по делото на Жулиен Сорел. На обвиняемия се дава последна дума, в която той не иска милост, а осъжда присъстващите в желанието им да го накажат за ниския му произход, но изкачил се в избраното общество. Съдът излиза за консултация.
Преди няколко години. Бащата на Жулиен, го води на служба като възпитател при господин дьо Ренал. Започва връзка между мадам дьо Ренал и Жулиен. Сорел влиза в стаята ѝ, където прекарва нощта.
Мадам дьо Ренал настоява за участието на Жулиен в почетната гвардия, което предизвиква слухове в града и сред военните. Абат Шелан е възмутен от червената униформа на Жулиен, преоблича го в черни дрехи и го води на среща с епископа. По време на службата Жулиен разбира, че първата роля в света се играе не от краля, а от епископа. Тези мисли го водят до семинарията в Безансон. Това се улеснява и от анонимно писмо, адресирано до господин дьо Ренал, в което се осъжда съпругата му за измяна.
В Париж Сорел влиза в къщата на маркиз дьо ла Мол, чийто секретар става. Дъщерята на маркиза Матилда обръща внимание на Жулиен. Сложна романтика избухва между двамата млади, презрение на Матилда през деня и страстни нощи.
Изповедникът на мадам дьо Ренал ѝ диктува писмо за маркиза, в което тя говори за Жулиен като кариерист, който полага големи усилия, за да постигне целта си. Възмутен, Жулиен се връща във Вериер, където по време на служба в църквата, два пъти прострелва госпожа дьо Ренал.
Сорел е арестуван и отказва да се признае за виновен. Абат Шелан и госпожа дьо Ренал, която оцелява и продължава да го обича, го убеждават да помисли и да се върне в лоното на църквата.
Мадам дьо Ренал умира три дни след екзекуцията на Жулиен, прегръщайки децата си.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Жерар Филип | Жулиен Сорел |
| Даниел Дарийо | мадам Луиза де Ренал |
| Антонела Луалди | Матилда де ла Мол |
| Жан Меркюр | маркиз де ла Мол |
| Жан Мартинели | господин де Ренал |
| Андре Брюно | абат Шелан |
| Антoан Балпетyр | абат Пирар |
| Ана Мария Сандри | Елиза[1] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Червено и черно“ // Internet Movie Database. Посетен на 9 април 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Червено и черно“ в
Internet Movie Database - „Червено и черно“ в
Allmovie - „Червено и черно“ в Rotten Tomatoes
