Числа на Перен
Числата на Перен в теория на числата се дефинират от рекурентната зависимост
при ,
с начални стойности
и безкрайната редица от тези числа започва с
3, 0, 2, 3, 2, 5, 5, 7, 10, 12, 17, 22, 29, 39, ... (редица A001608 в OEIS).
Френският инженер и математик Франсоа Оливие Раул Перен (François Olivier Raoul Perrin, 1841-1910)[1] е разгледал свойствата на числата от тази поредица. По рано, в 1876 година, тя е спомената от Едуар Лука (Édouard Lucas) а нейните свойства се изясняват едва след работите на Адамс и Шанкс (1982).
Генериране на числата на Перен
[редактиране | редактиране на кода]Дефиниционната рекурсия може да бъде представен чрез матричен запис:
- .
Възможно е и графичното построяване на спирала от равностранни триъгълници, като показаната на фигурата, която дава числата на Перен.
Свойства на числата на Перен
[редактиране | редактиране на кода]Редицата на Перен съдържа безброй прости числа, като първите от тях са:
2, 3, 5, 7, 17, 29, 277, 367, 853, 14197, 43721, 1442968193, 792606555396977, 187278659180417234321, 66241160488780141071579864797, ... (редицата A074788 в OEIS).
Доказано е, че за всяко просто число р, P(p) се дели на p. Обратното обаче не е вярно и пример за това става известен в 1982. Съставно число n, което е делител на P(n), се нарича псевдопросто число на Перен и първите няколко такива са:
271441, 904631, 16532714, 24658561, 27422714, 27664033, 46672291, 102690901, 130944133, (редицата A013998 в e OEIS)
Отношението на последователни числа на Перен има граница и тя задава т.нар. пластична константа 1.32471 (известна и под други имена)[2].