Преглед на кода на Чувашия

{{Субект в Руската Федерация
|пълно-име               = Чувашская Республика
|кратко-име              = Чувашия
|име-на-език             = Чăваш Республики
|картинка-знаме          = 
|картинка-герб           = 
|картинка-местоположение = Map of Russia (2014–2022) - Chuvashia.svg
|език                    = [[Руски език|руски]] и [[Чувашки език|чувашки]]
|столица                 = [[Чебоксари]]
|президент               = [[Михаил Игнатьев]]
|министър-председател    = [[Иван Моторин]]
|федерален-окръг         = Приволжки федерален окръг
|площ-ранг               = 
|обща площ               = 18 343
|водна площ              = 
|население-ранг          = 41
|население               = 1 207 875
|население-година        = 2021
|валута                  = [[Руска рубла|рубла]]
|часова-зона             = +3
|автомобилен-код         = 21
|уебсайт                 = [http://www.cap.ru/ www.cap.ru]
}}
[[Файл:Map chuvashia.png|мини|300п|Карта на Чувашия]]
'''Република Чувашия''', накратко '''Чувашия''' ([[Чувашки език|чув.]] Чӑваш Республики, Чъваш Республики, Çovaş Respupliki, چآۋاش رەسپوپلېكې) е [[Административно деление на Русия|субект на Руската Федерация]], разположена в източната част на [[Европейска Русия]], в Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятски икономически район<ref name="БРЭ-том-34">{{cite book|last=Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=1 юни 2019|edition=1 изд|volume=34. Хвойка Викентий Вячеславович – Шервинский, Василий Дмитриевич [''Хвойка – Шервинский'']|year=2017|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=631 – 637|pages=799|chapter=Чувашия|chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/4688195|isbn=978-5-85270-372-9}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190601175854/https://bigenc.ru/geography/text/4688195 |date=2019-06-01 }} ''{{икона|ru}}''</ref>. Площ 18 343 km<sup>2</sup> (75-о място в [[Руската Федерация]], 0,11% от територията ѝ), население към 1 януари 2017 г. 1 235 863 души (41-во място в Руската Федерация, 0,84%). Столица е град [[Чебоксари]]. Разстоянието от [[Москва]] до Чебоксари е 768 km.

== Историческа справка ==
Предците на чувашите са били [[прабългари]]те и [[савири]]те, тюркски племена, пребивавали в Северен Кавказ през V-VIII век. През VII век част от прабългарите заминават за [[Балкански полуостров|Балканите]], където заедно с местните [[славяни]] създават съвременна [[България]]. Друга част се премества в региона на Средна Волга (вж. [[Волжка България]]), където прабългарското население, което не е приело исляма, е основата на чувашкия народ.

По време на монголското нашествие във Волжка България, степният народ [[савири]] (сувари) мигрира на север, където са живели фински племена, като [[мордовци]] и [[марийци]]. Чувашите твърдят, че са потомци на тези сувари, които се асимилират с [[марийци]]. През 1242 г. те стават васали на [[Златна орда|Златната орда]]. По-късно [[Монголска империя|монголските]] и [[Татари|татарските]] владетели не се намесват вътрешни работи на местните, стига ежегодно да се плаща данък на [[Сарай Бату|Сарай]]. Когато силата на Златната орда започна да намалява, местният волжки татарин Мурзас от Пиана и [[Темников]] се опитват да управляват района на Чуваш.

По време на завоевателната война на [[Иван IV|Иван Грозни]] срещу [[Казанско ханство|Казанското ханство]], през август 1552 г. князете Чуваш Орсей и Мари Аккар Токари се заклеват в лоялност към [[Велико московско княжество]] при [[Алатир]] на река [[Сура (река)|Сура]]. Между 1650 и 1850 г. [[Руска православна църква|Руската православна църква]] изпраща мисионери, говорещи [[Чувашки език|чувашки]], да се опитат да покръстят чувашите в православната вяра. Група от тези мисионери създават писмен чувашки език. Повечето от чувашите, останали в района, стават православни християни, но някои остават [[Езичество|езичници]].

На територията на Чувашия са построени градовете-крепости [[Чебоксари]] (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), [[Алатир]] (1780 г.), [[Цивилск]] (1584 г.), [[Ядрин]] (1590 г.), които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на [[ногайци]]те и различни [[къпчаки|къпчакски]] племена.

На 15 май 1917 г. чувашите се присъединяват към идел-уралското движение, а през декември 1917 г. се присъединяват към краткотрайно просъществувалата [[Идел-Урал|иделско-уралска държава]], когато е постигнато споразумение с [[татарстан]]ските представители за очертаване на източната граница на Чувашия при река Свияга. През 1918 – 1919 г. [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]] обхваща района. Войната завършва с победа за [[Болшевизъм|болшевиките]]. За да получи подкрепа от местното население, [[Владимир Ленин|Ленин]] нарежда да се създаде Чувашка държава в рамките на [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската СФСР]]. На 24 юни 1920 г. се образува '''Чувашката автономна област''' ('''Чувашка трудова комуна''' (''автономно областно обединение'')), която през април 1925 г. е преобразувана в [[Чувашка автономна съветска социалистическа република|Чувашката АССР]]. На [[24 октомври]] [[1990]] г. е провъзгласена '''Чувашката ССР''' в рамките на [[ОНД]], а на [[13 февруари]] [[1992]] г. – '''Чувашката Република''' като субект на [[Руската Федерация]].

== Географска характеристика ==
Република Чувашия е разположена в източната част на Източноевропейската равнина, покрай десния бряг на река [[Волга]] (само една малка част се намира на левия бряг). На запад граничи с [[Нижегородска област]], на север – с [[Република Марий Ел]], на изток и югоизток – с [[Република Татарстан]], на юг – с [[Уляновска област]] и на югозапад – с [[Република Мордовия]]. В тези си граници заема площ от 18 343 km<sup>2</sup> (75-о място в [[Руската Федерация]], 011% от територията ѝ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122718.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чувашия]</ref>

Почти цялата територия на Чувашия е заета от североизточните части на Приволжкото възвишение, т.нар. Чувашко плато (175 – 227 m н.в.), което е силно разчленено от дълбоки дерета и оврази (гъстотата на разчленеността на север достига до 0,5 – 0,9 km/km<sup>2</sup>) и стръмно се спуска към бреговете на Волга. На запад и югозапад Чувашкото плато постепенно се понижава към дълбоката долина на река [[Сура]]. На левия бряг на Волга, т.нар. Заволжие в пределите на Чувашия попада част от Марийската низина (50 – 70 m н.в.), изпъстрена с пясъчни валове с водно-ледников произход, блата и [[торф]]ища.<ref name="bse"/>

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат, с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -12,7&nbsp;°C, средна юлска 19,3&nbsp;°C. Годишната сума на валежите е 450 – 500 mm като 70% от тях падат през топлия период. Продължителността на вегетационния период (минимални денонощни температури над 10&nbsp;°C) 180 денонощия.<ref name="bse"/>

Речната мрежа на страната е представена от 2365 реки с дължина над 1 km с обща дължина 8650 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река [[Волга]]. Волга е най-голямата река в Чувашия (127 km в нейните предели) и протича в северната и североизточната ѝ част. Нейни основни притоци са: [[Сура]] (с притоците си Бездна, [[Алатир (река)|Алатир]], Кира и Меня), Цивил (около 3/4 от територията на страната попада в нейния водосборен басейн), Аниш и Кубня и Була (притоци на Свияга, десен приток на [[Волга]]). Подхранването на Чувашките реки е смесено с преобладаване на снежното. Пълноводието им е през пролетта, а маловодието през лятото, есента и зимата. Те замръзват обикновена през ноември, а се размразяват през април.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2554/Чувашская_Республика «Вода России» – Република Чувашия]</ref>

В Чувашия има над 3,6 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 372 km<sup>2</sup>, като 70% са съсредоточени в източната ѝ част, а останалите – в северозападните райони. По-голямата част от естествените езера са крайречни, а останалите са карстови (Шихазанско, Сюткул и др.), разположени предимно на север. Най-голямото естествено езеро в Чувашия е Черното езеро (0,39 km<sup>2</sup>), разположено в долината на река [[Алатир (река)|Алатир]]. Изкуствените езера са значително повече от естествените, като най-големи са Куйбишевското водохранилище (в пределите на страната е неговата „опашка“) и Чебоксарското водохранилище (долната му част) на река Волга.<ref name="water"/>

В северните части на Чувашия и по вододелните гърбици са разпространени ливадно-подзолистите и сивите горски почви (70% от цялата територия). Излужените черноземи (20%) са разпространени в долината на река [[Сура]] и в югоизточните райони на страната. Голяма част от Чувашия попада в зоната на лесостепите, а Марийската низина – в подзоната на южната тайга. Горите заемат 32% от територията на страната, като основните масиви са в басейна на река Сура и Марийската низина. Преобладават бор, смърч, бреза, дъб, липа. Животинският свят е представен от кафява мечка, вълк, лисица, рис, енотовидно куче, ондатра, белка, лос и др.<ref name="bse"/>

== Население ==
По данни от преброяването през [[2002]] г. на територията на републиката живеят представители на 106 националности, среди които две трети са чуваши и над една четвърт – руснаци:
* [[чуваши]] – 67,69%
* [[руснаци]] – 26,53%
* [[татари]] – 2,77%
* [[мордвинци]] – 1,22%
* [[украинци]] – 0,49%
* [[марийци]] – 0,27%
* други – 1,03%

Числеността на населението на Република Чувашия към [[1 януари]] [[2017]] г. наброява 1 235 863 души. Почти три четвърти от градското население (71,8%) живее в градовете [[Чебоксари]] и [[Новочебоксарск]].

== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Admin-map-Chuvashia-region.gif|600px|мини|Административно-териториално деление на Чувашия]]
В административно-териториално отношение Република Чувашия се дели на 5 републикански градски окръга и 21 муниципални района. Има 9 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 4 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Република Чувашия към 2017 г.'''
! style="width:250px; background:yellow;"| Административна единица
! style="width:75px; background:yellow;"| Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>)
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.)
! style="width:150px; background:yellow;"| Административен център
! style="width:75px; background:yellow;"| Население{{Br}}(2017 г.)
! style="width:50px; background:yellow;"| Разстояние до [[Чебоксари]] (в km)
! style="width:200px; background:yellow;"| Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Републикански градски окръзи''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| ||
|-
| Чебоксари || style="text-align:right;"| 248 || style="text-align:right;"| 500 052 || гр. [[Чебоксари]] || style="text-align:right;"| 489 498 || style="text-align:right;"| || ''Новие Лапсари'', ''Сосновка''
|-
| Алатир || style="text-align:right;"| 42 || style="text-align:right;"| 35 298 || гр. [[Алатир]] || style="text-align:right;"| 35 298 || style="text-align:right;"| 195 ||
|-
| Канаш || style="text-align:right;"| 19 || style="text-align:right;"| 45 501 || гр. [[Канаш]] || style="text-align:right;"| 45 501 || style="text-align:right;"| 84 ||
|-
| Новочебоксарск || style="text-align:right;"| 51 || style="text-align:right;"| 126 382 || гр. [[Новочебоксарск]] || style="text-align:right;"| 126 072 || style="text-align:right;"| 14 ||
|-
| Шумерля || style="text-align:right;"| 13 || style="text-align:right;"| 29 553 || гр. [[Шумерля]] || style="text-align:right;"| 29 553 || style="text-align:right;"| 112 ||
|-
| '''Муниципални райони''' || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| || || || style="text-align:right;"| || 
|-
| 1. Алатирски || style="text-align:right;"| 1940 || style="text-align:right;"| 14 875 || гр. [[Алатир]] || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| 195 ||
|-
| 2. Аликовски || style="text-align:right;"| 554 || style="text-align:right;"| 15 882 || с. Аликово || style="text-align:right;"| 3449 || style="text-align:right;"| 87 ||
|-
| 3. Батиревски || style="text-align:right;"| 994 || style="text-align:right;"| 34 496 || с. Батирево || style="text-align:right;"| 5257 || style="text-align:right;"| 134 ||
|-
| 4. Вурнарски || style="text-align:right;"| 1013 || style="text-align:right;"| 32 221 || сгт ''Вурнари'' || style="text-align:right;"| 9967 || style="text-align:right;"| 91 ||
|-
| 5. Ибресински || style="text-align:right;"| 1201 || style="text-align:right;"| 23 519 || сгт ''Ибреси'' || style="text-align:right;"| 7802 || style="text-align:right;"| 114 || ''Буинск''
|-
| 6. Канашки || style="text-align:right;"| 981 || style="text-align:right;"| 35 698 || гр. [[Канаш]] || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| 84 ||
|-
| 7. Козловски || style="text-align:right;"| 517 || style="text-align:right;"| 19 273 || гр. [[Козловка (Чувашия)|Козловка]] || style="text-align:right;"| 8239 || style="text-align:right;"| 97 ||
|-
| 8. Комсомолски || style="text-align:right;"| 630 || style="text-align:right;"| 25 217 || с. Комсомолское || style="text-align:right;"| 6105 || style="text-align:right;"| 115 ||
|-
| 9. Красноармейски || style="text-align:right;"| 456 || style="text-align:right;"| 14 279 || с. Красноармейское || style="text-align:right;"| 5694 || style="text-align:right;"| 58 ||
|-
| 10. Красночетайски || style="text-align:right;"| 692 || style="text-align:right;"| 14 426 || с. Красние Четаи || style="text-align:right;"| 4031 || style="text-align:right;"| 117 ||
|-
| 11. Марпосадски || style="text-align:right;"| 686 || style="text-align:right;"| 22 411 || гр. [[Мариински Посад]] || style="text-align:right;"| 8755 || style="text-align:right;"| 36 ||
|-
| 12. Моргаушки || style="text-align:right;"| 845 || style="text-align:right;"| 33 009 || с. Моргауши || style="text-align:right;"| 4527 || style="text-align:right;"| 48 ||
|-
| 13. Порецки || style="text-align:right;"| 1117 || style="text-align:right;"| 12 606 || с. Порецкое || style="text-align:right;"| 5436 || style="text-align:right;"| 151 ||
|-
| 14. Урмарски || style="text-align:right;"| 598 || style="text-align:right;"| 22 992 || пос. Урмари || style="text-align:right;"| 5427 || style="text-align:right;"| 82 ||
|-
| 15. Цивилски || style="text-align:right;"| 791 || style="text-align:right;"| 36 023 || гр. [[Цивилск]] || style="text-align:right;"| 14 328 || style="text-align:right;"| 37 ||
|-
| 16. Чебоксарски || style="text-align:right;"| 1332 || style="text-align:right;"| 62 242 || пос. Кугеси || style="text-align:right;"| 12 809 || style="text-align:right;"| 14 ||
|-
| 17. Шемуршински || style="text-align:right;"| 799 || style="text-align:right;"| 12 596 || с. Шемурша || style="text-align:right;"| 4122 || style="text-align:right;"| 160 ||
|-
| 18. Шумерлински || style="text-align:right;"| 1048 || style="text-align:right;"| 9127 || гр. [[Шумерля]] || style="text-align:right;"| || style="text-align:right;"| 112 ||
|-
| 19. Ядрински || style="text-align:right;"| 898 || style="text-align:right;"| 26 065 || гр. [[Ядрин]] || style="text-align:right;"| 8451 || style="text-align:right;"| 79 ||
|-
| 20. Ялчикски || style="text-align:right;"| 567 || style="text-align:right;"| 17 329 || с. Ялчики || style="text-align:right;"| 4405 || style="text-align:right;"| 140 ||
|-
| 21. Янтиковски || style="text-align:right;"| 524 || style="text-align:right;"| 14 815 || с. Янтиково || style="text-align:right;"| 3848 || style="text-align:right;"| 104 ||
|}

== Икономика ==
Сред полезните изкопаеми с икономическо значение са фосфоритите, доломитите, торфа, стъклените пясъци, минералните бои.

Развити са машиностроенето и металообработването, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобивът и дървообработването.

Отглеждат се животни за месо и мляко, произвежда се хмел и зърно.
{| class="wikitable" width="80%"
|-style="background-color: LightBlue"
! colspan="13" | Площ обработваема земя:
|-
!година !! 1959 !! 1990 !! 1995 !! 2000 !! 2005 !! 2010 !! 2015
|-
| хиляди хектара || 874<ref name="Стат-1960">{{cite book |title=Селско стопанство СССР (Статистически сборник) &#91;''Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)''&#93; |year=1960 |publisher=Госстатиздат ЦСУ СССР |location=Москва |page=499 |pages=667 |url=http://istmat.info/node/26109 |chapter=Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите |chapterurl=http://istmat.info/files/uploads/26109/sh_sssr_1960_osnovnye_pokazateli.pdf |accessdate=1 юни 2019 |lang=ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190525131115/http://istmat.info/node/26109 |date=2019-05-25 }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 799,9<ref name="Стат-1990-2002">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =Госкомстат России |year=2002 | publisher= Госкомстат России | location= Москва | isbn = 5-89476-108-5 | page=490 |pages = 863 | url= http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/publications/catalog/doc_1138623506156 |chapter= Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/doc_2002/REGION/TOM2.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 770,6 || 693,1<ref name="Стат-1990-2002" /> || 551,3<ref name="Стат-2005-2015">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =[[Федерална служба за държавна статистика (Русия)|Федерална служба за държавна статистика]] |year=2016 |location= Москва|isbn =978-5-89476-428-3 |page=726 |pages =1326 | url=http://www.gks.ru/bgd/regl/B16_14p/Main.htm |chapter= Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/free_doc/doc_2016/region/soc-pok2016.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 571,9 || 574,7<ref name="Стат-2005-2015" />
|}

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* [http://www.cap.ru/ Официален портал на органите на властта на Република Чувашия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110923172022/http://www.cap.ru/ |date=2011-09-23 }}
* [http://www.chuvashia.ru/ Република Чувашия онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050324012018/http://chuvashia.ru/ |date=2005-03-24 }}
{{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Чувашии|89810721}}
{{Субекти на Руската федерация}}

[[Категория:Чувашия| ]]