Чучулигата

Чучулигата
Çalıkuşu
Автор	Решат Нури
Създаване	1922 г.
Първо издание	1923 г.
Оригинален език	Османски турски език
Жанр	роман
Чучулигата в Общомедия

„Чучулигата“ (на турски: Çalıkuşu) е роман на Решат Нури от 1922 г. за съдбата на млада турска учителка на име Фериде.

Сюжет

Събитията в романа се развиват в началото на ХХ век, близо до разпадането на уморената от войни Османска империя и създаването на Турската република. По-голямата част от романа е разказана във формат на дневник от първо лице от Фериде. В първия раздел Фериде описва детството си от началото до събитията, които я отвеждат в странна хотелска стая. Втората и най-голяма част се състои от записи в дневника, описващи нейните приключения в Анадола. Третата част е единствената, написана от гледна точка на трето лице, описваща връщането на Фериде при семейството ѝ.

Фериде е осиротяла дъщеря на офицер от армията. Като тийнейджърка тя посещава лицея „Дам дe Сион“, а летните ваканции прекарва при една от сестрите на покойната си майка. През ученическите си години получава прякора „Чучулигата“ заради своята жизненост и пакостливост. Тези две характеристики се считат за необичайни и дори малко неподходящи за мюсюлманските момичета по това време.

Фериде се сгодява за своя очарователен братовчед Камран, когото напуска вечерта преди сватбата им, след като открива, че той ѝ е изневерил. Тя бяга от дома си, за да стане учителка в Анадола, въпреки че остава отчаяно влюбена в Камран. Тя е принудена да се мести от град на град няколко пъти през първите си три години като учителка в резултат на некомпетентността на чиновниците, злобата на колегите и нежеланото внимание, което получава от мъжете заради красотата и жизнерадостта си.

Междувременно тя осиновява малко момиченце на име Мунисе, открива, че Камран се е оженил за жената, с която е изневерил на Фериде, и развива приятелство с Хайрула Бей, възрастен военен лекар, който се отнася към Фериде с бащинска обич. В края на тези три години Мунисе умира и Фериде е принудена да напусне поста си и да се омъжи за доктора заради слуховете за нейното „непристойно поведение“.

Няколко години по-късно Фериде се връща в Текирдаг, за да посети една от лелите си и братовчедка си Мюджган, където отново се среща с Камран, вече овдовял и с малко дете,

В България

„Чучулигата“ е издадена в България за първи път през 1944 г. в превод от Вл. Владимиров. Претърпява множество издания през годините:

• 1968 г., изд. „Народна просвета“, пр. Парашкев Парушев;
• 1970 г., изд. „Народна култура“, пр. Парашкев Парушев;
• 1980 г., изд. „Народна култура“, пр. Сюлейман Хафъзов;
• 1991 г., изд. „Златорог“, пр. Сюлейман Хафъзов;
• 2009 г., ИК „Унискорп“, пр. Светлана Григорова, преиздадена през 2015 г.

Адаптации

• През 1966 г. романът „Чучулигата“ е екранизиран в едноименен филм с продължителност 150 мин. Главните роли са на Тюркан Шорай и Картал Тибет.
• През 1986 г. романът е екранизиран в едноименна телевизионна поредица с участието на Айдан Шенер и Кенан Калав.
• Две неуспешни телевизионни адаптации са направени през 2005 г. и 2013 г.
• „Чучулигата“ е адаптиран за театрални и балетни постановки няколко пъти.

Вижте също

• Турска литература
• Решат Нури

Външни препратки

• „Чучулигата“ на сайта „Моята библиотека“
• Решат Нури Гюнтекин – информация за Решат Нури Гюнтекин на официалния уебсайт за турската култура
• Feminist Perspectives in Edith Wharton and Reşat Nuri Güntekin: a Comparative Study of the House of Mirth and Çalıkuşu – изследване върху феминистките перспективи в „Чучулигата“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Çalıkuşu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​