Направо към съдържанието

Шабат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свещи за Шабат
Сребърна кибритена кутия за Шабат
В навечерието на Шабат. Празничната маса е покрита.
Хала – празничен хляб за Шабат

Шабат (на иврит: שַׁבָּת (шаба́т); на идиш: שאַבעס (ша́бес) от шабат – „покой, прекратил дейност“) в юдаизма е седмият, последен ден от еврейската седмица, който е съботата. На този ден евреите отбелязват седмия ден от Сътворението, на който според Тората, Бог си починал след като е сътворил света за шест дни. По тази причина евреите не работят на този ден.

Според еврейския календар денят се счита за започнал, когато на небето се появят първите три звезди и съответно отбелязването на Шабат започва в петък вечер и приключва в събота вечер. Според юдаизма на този ден не трябва да се върши никаква работа, което изключва всякакви съзидателни дейности. Спазването на Шабат е едно от основните задължения на религиозните евреи.[1]

Забранени дейности

[редактиране | редактиране на кода]

Има множество дейности, които според юдаизма са забранени за извършване на Шабат, като в Мишна съществуват 39 забранени групи от дейности. Сред някои от основните забрани, произтичащи от тези групи, са и такива като:

  • да се включват и изключват електрически уреди;
  • да се управлява автомобил;
  • да се натискат бутони;
  • да се пренасят предмети извън пределите на дома.

Има 39 забранени дейности:

  • Засаждане – тук са включени всички дейности, които подпомагат растежа на растенията като засаждане, поливане и наторяване;
  • Оране – тук са включени всички дейности, които подготвят почвата или каквато и да било друга среда за засаждане;
  • Жътва – тук са включени всички дейности, които отделят растенията или част от тях от мястото, където растат;
  • Събиране – събиране и/или подреждане и организиране на каквито и да било ресурси или материали, идващи от земята;
  • Добиване – извличане на желано съдържание от нежелана обвивка, като тук са включени дейности като белене или изцеждане на плодове, белене на ядки, рудодобив;
  • Веене – отделяне на обвивката на зърно от сърцевината му с помощта на въздуха/вятъра;
  • Сортиране/Пречистване – разделяне на желаното от нежеланото от смес. В тази група подпадат дейности като филтрирането на вода, отделянето на кости от риба и чистенето на ориз;
  • Смилане на каквито и да било продукти. Изключения могат да бъдат направени само по медицински причини;
  • Пресяване – използването на уреди от типа на сито, цедка и т.н.;
  • Месене – комбиниране на каквито и да било материали с цел получаване на единичен краен продукт. Четирите вида забранени крайни продукти са гъста смес (нарпимер тесто), полугъста смес, която може да се налива (като мед или кисело мляко), течност и течност смесена с парчета;
  • Готвене – променяне на свойствата на дадено вещество посредством топлина, нагряване на течност до момент, в който тя ври;
  • Стригане – отрязване или откъсване на каквато и да било част от живо същество като стригане на овце, подстригване и епилиране;
  • Пране – пречистване на попиващи материали от нечистота и/или примеси;
  • Чепкане – тук са включени всички дейност, свързани с подреждането и/или разделянето на влакна, като ресани, чепкането на вълна и т.н.;
  • Предене – усукването на две или повече влакна в едно;
  • Боядисване – боядисването или променянето на цвета на каквито и да било материали;
  • Нанизване
  • Тъкане
  • Рязане на нишки – превръщането на едно влакно в две посредством рязане, късане или разделяне;
  • Завръзване – закрепянето на два меки предмета един към друг чрез завиване (правене на възел);
  • Развръзване
  • Зашиване – превръщането на отделни предмети в едно цяло, създаване на връзка. Тук се включва залепване и сглобяване;
  • Късане – разделянето на едно цяло на няколко предмета, разрушаване на връзка. Тук се включва разлепяне и разглобяване;
  • Хващане в капан – ограничаването на диво или домашно животно с примка или капан. Не се брои затварянето на врата на помещение или двор или завръзването на домашно животно в двор;
  • Колене – убийството на каквото и да било живо същество;
  • Дране – одиране кожата на мъртво животно;
  • Консервиране – обработката на храна или кожа по начин, защитаващ ги от разваляне, като осоляване, мариноване и щавене;
  • Изравняване (на повърхност) – тук се включват дейности като пилене, полиране и шкурене;
  • Измерване – измерването или оразмеряването с цел рязане;
  • Рязане – рязане на предмет с цел придаване на определени размери;
  • Писане – писане, рисуване на символи, чертане;
  • Изтриване – изтриването на повърхност с цел писане;
  • Строене – допринасянето за формирането на каквато и да било постоянна структура;
  • Разрушаване – разрушаване със строителни цели;
  • Гасене на огън – гасенето или намаляването на огън или пламък. Ако има огън, който застрашава имущество той не трябва да бъде гасен. Ако обаче огънят застрашава човешки живот, гасенето му става задължително;
  • Запалване на огън – запалването, подхранването или подпомагането на огън или пламък. В тази категория попада управлението на автомобил, използването на електрически уреди и натискането на копчета и бутони;
  • Довършване – довършване изработката на нещо, което го превръща в полезно и/или завършено. Използването на телбод например е забранено, тъй като телчето достига финалната си полезна форма и може да изпълнява фунцията си;
  • Пренасяне – пренасянето на предмети от място на място. Изключение прави пренасянето на предмети в рамките на частна зона като дом или двор или от частна зона в частна зона като от дом в дом, но без преминаване в или през публична зона, където всякакво пренасяне е забранено.

В случай, че човешки живот е застрашен и спасяването му налага извършване на забранена дейност, евреинът е задължен да наруши съответната забрана на празника.