Шаркодифтерит

	Шаркодифтерит
	Геном
	Група I: двДНК вируси (dsDNA)
	Класификация
царство:	Bamfordvirae
тип:	Nucleocytoviricota
клас:	Pokkesviricetes
разред:	Chitovirales
семейство:	Поксвируси (Poxviridae)
род:	Avipoxvirus
вид:	Шаркодифтерит (F. virus)
	Научно наименование
	Fowlpox virus
	[ редактиране ]

Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Шаркодифтерит е остра заразна болест при домашните и дивите птици, причинявано от епителиотропен вирус от род Poxviridae на семейството и рода Avipoxvirus.

Вирусите причиняващи шарка при отделните видове птици се различават един от друг, но са антигенно сходни. Заболяват кокошки, пуйки, пъдпъдъци, канарчетата, гълъби и много други видове птици. Има две форми на заболяването. Първата се разпространява при ухапване от насекоми (особено комари) като възникват поражения върху гребена и клюна. Птиците, засегнати от този вид обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици. Вторият вид се разпространява чрез вдишване на вируса и предизвиква дифтероидна мембрана в устната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята и конюнктивите. Прогнозата за тази форма е лоша. Съществуват ефективни ваксини против заболяването, които се използват масово в интензивното птицевъдство.

При гълъбите заболяването се причинява от гълъбовия вирус „Boreliota columba“.

В България птиците заболяват предимно през пролетта и есента. Боледуват птиците от всички възрасти, но младите са най-чувствителни.

Етиология

Известни са единадесет вируса причиняващи шарка при различни видове птици

Avipoxvirus serini – при канарчета
Avipoxvirus columbae – при гълъби
Avipoxvirus galli – при кокошеви птици
Avipoxvirus meleagridis – при пуйки
Avipoxvirus falconis – при ястреби
Avipoxvirus fringillae
Avipoxvirus acridotheridis
Avipoxvirus coturnicis
Avipoxvirus passeri
Avipoxvirus sturni
Avipoxvirus psittaci

Вирусите са доста резистентни към факторите на околната среда и могат да перзистират няколко месеца.

Епизоотология

Вирусът се разпространява по механичен път. Той се съдържа в голямо количество в крустите и при отлепянето им се разпространява. Комарите служат като вектор в пренасянето на вируса. Входна врата за вируса са нараняванията на кожата или лигавицата.

Възприемчивост

Различните типове вируси заразяват и различни видове птици. Младите птици са по-чувствитерни към заразяване

Патогенеза

Шарковият вирус се размножава в епителните клетки на кожата, като предизвиква вакуолизираща дегенерация. На това място възникват възелчета, които впоследствие се превръщат в струпеи и опадват. При поразяване на лигавицата се наблюдават малки подутини. Същите се примесват с вторични инфекции от бактериален произход. Развиват се гнойно възпалителни процеси, съпроводени с образуване на дифтероидни налепи.

От входната врата вирусът бързо преминава в кръвта, при което възниква виремия. Посредством нея той попада в паренхимните органи като бъбреци, сърце и черен дроб.

Клинични признаци

Инкубационният период продължава в рамките на 4 до 10 дена.

Клинично заболяването се демонстрира в две форми кожна и дифтеринта. В някои случаи се срещат едновременно и двете форми на проявление.

Кожна форма – тя е преобладаваща. Развиват се лезии по кожата, които в зависимост от стадия на развитие биват папули, везикули, пустули и крусти. Обикновено те се появяват в областта на главата. При поражения на очите се появява светробоязън и конюнктивит.
Дифтероидна форма – образуват се белезникави ограничени петна по лигавицата на устната кухина и глътката. По-късно тези петна се превръщат в дифтероидни налепи.

Лечение

Не е ефективно и икономически изгодно. Прилага се най-вече при екзотични птици и спортни гълъби. Прилага се симптоматично с цел ограничаване на крустите по кожата.

Профилактика

Използва се ваксина, която се прилага, чрез втриване на фоликулите на перата.

Източници

Болести по птиците, Цветен атлас, доц. Иван Динев, 2006, стр.98 – 99
Биология и болести на декоративните, екзотичните и пойните птици, доц. Йордан Николов, 1998, стр.161 – 164