Направо към съдържанието

Шахрисабз

Шахрисабз
Shahrisabz
— град —
Централната част на града
Централната част на града
39.05° с. ш. 66.8333° и. д.
Шахрисабз
Страна Узбекистан
ОбластКашкадаринска област
РайонШахрисабзки район
Площ240 ha
Надм. височина622 m
Население100 300 души (2014)
ОсноваванеVIII век пр.н.е.
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраHistoric Centre of Shakhrisyabz
РегионАзия и Океания
Типкултурно
Критерииiii, iv
Вписване2000  (24-та сесия)
Застрашен2016
Шахрисабз в Общомедия

Шахрисабз (на узбекски: Шаҳрисабз или Shahrisabz; на таджикски: Шаҳрисабз; на персийски: شهر سبز) е град в югоизточен Узбекистан, административен център на Шахрисабзки район в Кашкадаринска област. Населението му е около 100 000 души (2014).

Разположен е на 622 m надморска височина на западните склонове на Памиро-Алай, на 68 km южно от Самарканд и на 55 km югозападно от границата с Таджикистан. Градът възниква през VIII век пр.н.е., до XIII век е известен под името Кеш и през различни периоди е сред главните градове на Согдиана, за кратко е и нейна столица.[1] От XVI век е владение на Бухарското ханство, през 1869 година е завладян от Руската империя, а от 1991 година е част от независим Узбекистан.

Шахрисабз е известен като родното място на Тимур, който е роден в село Ходжа-Илгар в покрайнините на града. В края на 14 – началото на 15 в. Шахризабс е негова резиденция. По заповед на Тимур в Шахризабс е построен дворецът Ак Сарай. В града са погребани баща му Мухамад Тарагай и двамата му най-големи синове – Джахангир и Умар шейх.[2]

През 2000 година историческият център на Шахрисабз е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.