Кашкадаринска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кашкадаринска област
Qashqadaryo viloyati
UZ-Qashqadaryo.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Карши
Площ 28 570 km²
Население (2019) 3 213 300 души
112 души/km²
Райони (тумани) 13 + 2
Губернатор Зафар Рузиев
Кашкадаринска област в Общомедия

Кашкадаринска област (на узбекски: Qashqadaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 213 300 души[1] (3-то място по население в Узбекистан, 9,59% от нейното население). Административен център град Карши. Разстояние от Ташкент до Карши 518 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Всичките 12 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Карши) до 1982 г. (Янги-Нишан). На 20 януари 1943 г. т.н. Каршински окръг на Бухарска област е преобразуван в Кашкадаринска област, която на 25 януари 1960 г. е закрита и територията ѝ отново е включена в състава на Бухарска област, но вече като Каршински район. На 7 февруари 1964 г. областта отново е създадена и от тази дата съществува в съвременните си граници.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Кашкадаринска област се намира в южната част на Узбекистан. На югозапад граничи с Туркменистан, на североизток – със Согдийска област на Таджикистан, на югоизток – със Сурхандаринска област, на северозапад – с Бухарска и Навойска област и на север – със Самаркандска област. В тези си граници заема площ от 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Дължина от запад на изток 285 km, ширина от север на юг 150 km.[2]

Кашкадаринска област е разположена в басейна на река Кашкадаря, а на изток в нея навлизат крайните западни разклонения на Хисаро-Алайската планинска система. По-голямата част от територията ѝ е равнинна, заета от Каршинската степ на северозапад, Нишанската степ на юг и пустинята Сундукли (източната част на пустинята Каракум) на югозапад. От североизток и югоизток тези степи се ограждат от западните разклонения на Зеравшанския и Хисарския хребети, като в последния, на границата със Сурхандаринска област се намира максималната височина на областта 4340 m (39°02′09″ с. ш. 67°34′39″ и. д. / 39.035833° с. ш. 67.5775° и. д.).[2]

Климатът е рязко континентален, пустинен. Зимата е топла, със средна януарска температура в равнината от -0,2°С до +0,8°С. Лятото е горещо, сухо и продължително със средна юлска температура 31,5°С. Този температурен режим е благоприятен за отглеждане на тънковлакнести сортове памук. През зимата се наблюдават епизодични заледявания, а през лятото са характерни сухите и горещи ветрове „гармсил“. Валежите падат основно през зимата и пролетта, като количеството им се колебае от 200 – 250 mm в равнинните до 500 mm в планинските и предпланинските райони.[2]

Главната река е Кашкадаря, пресичаща областта от изток на запад и губеща се в пясъците на Каршинската степ. Основните ѝ притоци са Аксу, Яккабагдаря (Къзълдаря), Гузардаря и др., стичащи се от околните планини. Всички те имат предимно снежно подхранване и с ясно изразено пълноводие през пролетта и началото на лятото. За по-пълноценното използване на водите им за напояване са изградени няколко големи водохранилища: Чимкурганско на Кашкадаря, Камашинско на Яккабагдаря и Пачкамарско на Гузардаря. От Кашкадаря и от болшинството от притоците ѝ се отделят напоителни канали, образуващи оазиси на поливно земеделие: Китабо-Шахрисабски, Гузаро-Камашински и най-големия – Каршински.[2]

В южните части на областта преобладават пясъчните пространства (пустинята Сундукли) и много такири, а в северната част – глинести равнини и солончаци. По долината на Кашкадаря са развити светли и типични сиви почви, солончаци, ливадни почви и др. В планините в разпространението на почвите се наблюдава поясна зоналност: типични сивоземни, тъмни сивоземни, канелени и планинско-ливадни почви. Пустинната част на областта е с бедна растителност (основно ефемери и пелин), а по долините на реките – влаголюбива растителност. Планините са покрити с редки гори и храсти, като преобладава арчата (средноазиатски вид хвойна). Ниските части на склоновете се използват за пасища. В планините обитават планински козел (архар), сърна, разнообразни хищници – кафява мечка, вълк, чакал, лисица и др., от птиците – кеклик, степен орел и др., а в пустинните райони – пустинни гризачи, антилопа джейран, влечуги, паяци, гущери и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Кашкадаренска област област е наброявало 3 213 300 души (9,59% от населението на Узбекистан). Гъстота 112,47 души/km². Градско население 27%. В етническият състав преобладават узбеките 91,2%.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Кашкадаринска област се дели на 13 административни района (тумани)[3], 12 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 11 града с районно подчинение и 123 селища от градски тип[4].

Административно-териториално деление на Кашкадаринска област

Административни райони (тумани)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чиракчински район – административен център гр. Чиракчи, селища от градски тип 8 броя: Айрътам, Дам, Джар, Кукдала, Паканди, Пахтаабад, Уймавут, Чиял
  2. Дехканабадски район – административен център сгт Карашина, селища от градски тип 2 + 1 броя: Бешбулак, Дехканабад
  3. Гузарски район – административен център гр. Гузар, селища от градски тип 5 броя: Джарарък, Машъал, Обихаят, Ширали, Янгикент
  4. Камашински район – административен център гр. Камаши, селища от градски тип 5 броя: Бадахшан, Баландчайла, Каратепа, Къзълтепа, Сарбазар
  5. Каршински район – административен център гр. Бешкент, селища от градски тип 15 броя: Губдин, Ертепа, Джумабазар, Каучин, Кучкак, Лагман, Мирмиран, Мустакиллик, Навруз, Нукрабад, Сарай, Файзъабад, Ханабад, Шилви, Янгихаят
  6. Касански район – административен център гр. Касан, селища от градски тип 14 броя: Абад, Актепа, Байгунди, Байтерек, Гувалак, Есабай, Истиклал, Куйи-Абран, Мудин, Пудина, Пулатъ, Рахимсуфи, Сурхан, Тулга
  7. Касбийски район – административен център сгт Муглан, селища от градски тип 8 + 1 броя: Денау, Дустлик, Касби, Кухна-Катаган, Майманак, Фазли, Ходжакасби, Янгикишлак
  8. Китабски район – административен център гр. Китаб, селища от градски тип 13 броя: Абиканда, Алакуйлак, Бектимир, Бешказак, Бештерак, Варганза, Панжди, Рускишлак, Сариасия, Сиваз, Ходжи, Яккатут, Янгиабад
  9. Миришкорски район – административен център сгт Янги Миришкор, селища от градски тип 2 + 1 броя: Джейнау, Памук
  10. Мубарекски район – административен център гр. Мубарек, селища от градски тип 5 броя: Каракум, Карлик, Кунашахар, Китай, Шайх
  11. Нишански район – административен център гр. Янги-Нишан, градове 1 брой: Талимарджан; селища от градски тип 9 броя: Айдън, Акалтън, Гулистан, Нишан, Нуристан, Пахтаабад, Пахтачи, Самарканд, Сардаба
  12. Шахрисабски район – административен център гр. Шахрисабз, селища от градски тип 19 броя: Аммоган-1, Андай, Карасу, Келдихаят, Кумкишлак, Кунчикар-Дарваза, Кутчи, Кушканат, Мираки, Навкат, Наматан, Темирчи, Уртакурган, Ходжахурасан, Чаршанбе, Чащепа, Чукуркишлак, Шаматан, Янгикишлак
  13. Яккабагски район – административен център гр. Яккабаг, селища от градски тип 14 броя: Алакарга, Алакуйлак, Джаркиргиз, Едилбек, Ески-Яккабаг, Кайрагач, Каттабаг, Каттаган, Маданият, Мевазар, Самак, Туран, Уз, Чубран

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Градове с областно значение[редактиране | редактиране на кода]

  • Карши – включва 1 селище от градски тип: Кашкадаря

Градове с районно значение[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Природните ресурси на областта включват значителни залежи от нефт и природен газ. В областта има и нефтопреработвателен завод, който е основата на индустрията в Кашкадаринската област. Други отрасли са преработката на вълна, текстилна промишленост, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост и др. Селското стопанство се състои основно в отглеждане на памук, жито и екстензивно животновъдство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]