Сурхандаринска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сурхандаринска област
Surxondaryo viloyati
UZ-Surxondaryo.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Термез
Площ 20 800 km²
Население (2019) 2 569 300 души
124 души/km²
Райони (тумани) 13 + 1
Губернатор Еркинжон Турдимов
Сурхандаринска област в Общомедия

Сурхандаринска област (на узбекски: Surxondaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 800 km² (10-то място по големина в Узбекистан, 4,64% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 569 300 души[1] (7-мо място по население в Узбекистан, 7,66% от нейното население). Административен център град Термез. Разстояние от Ташкент до Термез 851 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Селището Термез е основано през 1910 г., а през 1929 г. е признато за град. През 1958 г. за град е обявено селището Денау, а останалите 6 града в областта са признати за такива н периода от 1971 г. до 1976 г. На 6 март 1941 г. Сурхандарински окръг е отделен от Бухарска област и е образувана Сурхандаринска област с административен център град Термез.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Сурхандаринска област се намира в най-южната част на Узбекистан. На север и изток граничи с Таджикистан, на юг – с Афганистан, на запад – с Туркменистан и на северозапад – с Кашкадаринска област. В тези си граници заема площ от 20 800 km² (10-то място по големина в Узбекистан, 4,64% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток 150 km.[2]

Централната и южната част на областта е заета от обширната равнина на река Сурхандаря (десен приток на Амударя). От север равнината е заградена от южните склонове на мощния Хисарски хребет (част от Хисаро-Алайската планинска система), в който на границата с Таджикистан се издига връх Хазрег Султан 4643 m (38°56′50″ с. ш. 68°10′23″ и. д. / 38.947222° с. ш. 68.173056° и. д.), най-високата точка на Сурхандаринска област. От северозапад и запад долината на Сурхандаря е оградена от хребетите Байсунтау (4425 m) и Кугитангтау (3139 m), а от изток – от хребета Бабатаг (2290 m), всичките представляващи югозападни разклонения на Хисаро-Алайската планинска система). На юг по границата с Афганистан се простира широката долина на река Амударя.[2]

Климатът в равнинната част се отличава с топла зима и горещо и продължително лято. Средна януарска температура 2,8 – 3,6°С, средна юлска температура 28 – 32°С. Годишната сума на валежите варира от 130 до 360 mm в равнината, до 445 – 625 mm в предпланинските и планински райони. За южните части на областта са характерни суховеите и т.н. югозападен вятър „афганец“. Вегетационният период (минимална денонощта температура 5°С) продължава от 226 до 266 денонощия. Високите летни температури, продължителния вегетационен период и масовото напояване, способстват за отглеждането на топлолюбиви субтропични култури (тънковлакнест памук, фурми и др.), а също и захарна тръстика.[2]

На юг, по границата с Афганистан преминава участък от горното течение на река Амударя. От север-североизток на юг-югозапад, по цялото протежение на областта протича река Сурхандаря със своите многобройни притоци, стичащи се от околните планини, а в западната част тече река Шерабад (и двете реки са десни притоци на Амударя). Реките имат снежно-ледниково и снежно-дъждовно подхранване. За ефективното използване на водите им за напояване са изградени множество водохранилища: Южносурханско (обем 800 млн.m³), Учкизилско, Дегреско и др.; напоителни канали Шерабадски, Аму-Зангски, Джаркургански и др., а множество по-стари канали са реконструирани – Занг, Хазарбаг, Кумкурган.[2]

В равнинните части почвите са светло- и типично сиви, по долините на реките – ливадни и ливадно-блатни, в предпланинските и планинските райони – типични и тъмносиви, ливадно-кафяви и светлокафяви. Растителната покривка в равнината е представена от ефемери, в планинските райони – ефемерово-тревиста, а по най-високите части – субалпийски пасища. Тук-таме се срещат малки горички и храсти съставени от арча (вид средноазиатска хвойна) и диви плодни дървета, а в хребета Бабатаг – горички от шамфъстък. Покрай река Амударя се срещат малки участъци от широколистни гори. Планините се обитават от планински козел, джейран, дива свиня, рис, вълк, чакал, лисица, кафява мечка, бодлокож и множество видове птици.[2]

Главна икономическа дейност в областта е селското стопанство. Обработваема земя 2 782 000 дка (45% зърнени култури, 45% памук, 10% други).[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Сурхандаринска област област е наброявало 2 569 300 души (7,66% от населението на Узбекистан). Гъстота 123,52 души/km². Градско население 35,63%. Етническият състав: узбеки 82,9%, таджики 12,5%, туркмени 1,3%, руснаци 1,2%, татари 0,4%, казахи 0,1% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Сурхандаринска област се дели на 13 административни района (тумана), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 112 селища от градски тип.[4][1]

Административно-териториално деление на Сурхандаринска област (Заб.: Под № 2 на картата е показан Бандихански район, който от 2010 г. е в състава на Кизирикски район)
Административно-териториално деление на Сурхандаринска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Термез
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Термез 36 142 075 гр. Термез 142 075 -
Административен район
(туман)
9.Алтънсайски 560 164 075 сгт Карлук 11 110 155 Ботош, Джобу, Екраз, Ипок, Курама, Марказ, Мармин, Хайрандора, Хужасуат, Чеп, Шакаркамиш, Янгиабад, Янгикурилиш
1.Ангорски 3 873 124 228 сгт Ангор 14 110 30 Гиламбоб, Зартепа, Кайран, Карасу, Новшахар, Талимарон, Талошкан, Хамкан, Янгиабад, Янги Турмуш
3.Байсунски 3 720 113 118 гр. Байсун 23 700 162 Кофрун, Корабуйин, Пасурхи, Рабат, Тангимуш
4.Денауски 750 368 985 гр. Денау 130 500 156 Дахана, Джаматак, Дустлик, Кизилжар, Китоян, Намазгах, Пахтакураш, Холчайон, Юрчи, Янгиабад, Янгибаг, Янги Хазарбаг
5.Джаркургански 1 140 204 331 гр. Джаркурган 20 900 51 Какайдъ, Каракурсак, Кофрун, Маркази Сурхан, Минор
6.Кизирикски 330 160 309 сгт Сирик 13 700 60 Бандихан, Истара, Кармаки, Кунчикиш, Янгихаят
7.Кумкургански 2 200 217 415 гр. Кумкурган 21 173 73 Азларсай, Аксай, Богара, Джалоир, Джийдали, Елбайон, Карсакли, М.Хужамкулов, Навбахор, Хурият, Янгиер
8.Музрабадски 740 132 816 сгт Халкабад 15 817 57 Акалтин, Ат-Термизий, Гагарин, Гулистан, Дустлик, Казойокли, Таскент, Таскент-1, Чегарачи
10.Сариасийски 3 800 192 540 сгт Сариасия 10 578 1186 гр. Шаргун; Буйрапущ, Тартули, Янгихаят
13.Термезки 860 100 981 сгт Учкизил 13 800 20 Ат-Термизий, Кизилбай, Лимончи, Мустакилик, Намуна, Охунбобоев, Паттакесар, Тажрибакор
14.Узунски 2 330 168 097 сгт Узун 39 600 192 Джанчевка, Карашик, Маландиян, Мехнат, Уланкул, Чинар, Янгикуч, Янги Рузгор
11.Шерабадски 2 730 181 347 гр. Шерабад 25 200 59 Зарабаг, Килкон, Навбаг, Пахтаабад, Саръкамъш, Чуйинчи, Янгиарък
12.Шурчински 850 193 364 гр. Шурчи 28 500 122 Гермакурган, Джайилма, Джаркишлак, Елбаян, Каттасовур, Кущегирмон, Тула, Хушчека, Ялти

Източници[редактиране | редактиране на кода]