Направо към съдържанието

Шурбанови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шурбанови
Страна Османска империя
България
ПредставителиАлександър Шурбанов
ОснователНикола Шурбанов
Националностбългари

Шурбанови са голям български род от град Охрид, Северна Македония.

Шурбанови са стара охридска фамилия, която в миналото се родеела с Капчеви.[1] Най-старият известен представител на рода е Никола Шурбанов, живял във втората половина на XVIII век.[2] Синът му Георги, роден в 1810 година, се занимавал с дребна търговия и имал трима сина - Никола, Климе и Спиро. Никола е със слабо образование, но предприемчив по дух търговец основава и на практика сам ръководи търговската къща „Братя Шурбанови“. Спиро починал млад, а Климе след фалита на фирмата в 1881 година, заминава за Румъния, където продължава да се занимава с търговия и печели голям капитал. Връща се в София, където умира в 1916 година.[3]

Съвременен представители на рода са видният български англицист Александър Шурбанов и Олга Шурбанова.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Шурбанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Шурбанов
(1810 – ?)
 
 
 
 
Агния
Шурбанова
 
Анастас Гаврилов
(1797 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефимия
Капчева
 
Никола Шурбанов
(1833 – 1915)
 
Климент Шурбанов
(? – 1916)
 
Спиро
Шурбанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин
Шурбанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола
Шурбанов
 
Владимир
Шурбанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Шурбанов
(р. 1941)
 
Олга Шурбанова
(р. 1945)
 
 
 
 
 
 
 
  1. Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 242.
  2. Гласник на Институтот за национална историја, Скопје, кн. 18, с. 203
  3. Гласник на Институтот за национална историја, Скопје, кн. 18, с. 204