Ян Ни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян Ни
ПсевдонимШан Са
Родена26 октомври 1972 г. (51 г.)
Професияписател
Националност Китай
 Франция
Активен период1983 -
Жанристорически роман, любовен роман, поезия
Известни творби„Момичето, което играеше Го“
„Императрицата“
Награди„Гонкур“ (1997, 2001) Кавалер на Френския орден на изкуството Кавалер на Ордена за заслуги към Франция
Уебсайтshan-sa.com
Ян Ни в Общомедия

Ян Ни (на френски: Yan Ni) е китайско-френска художничка, поетеса и писателка, авторка на бестселъри в жанровете съвременен и исторически роман. Пише под псевдонима Шан Са (на френски: Shan Sa; на китайски: Shān Sà, 山飒).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ян Ни е родена на 26 октомври 1972 г. в Пекин, Китай, в академично семейство. Започва да пише още на седем години и да изучава китайската калиграфия и традиционната китайска живопис.

Първата ѝ стихосбирка е публикувана през 1983 г., за която печели първа награда на Национален конкурс за детска поезия за деца под 12 години, и става най-младата поетеса на страната си, предизвиквайки обществен дебат. Получава одобрението на поета Ай Цин, романистите Лиу Шинъу и Ян Уенджин, и литературния критик Сие Миан. Смятана е за голямата надежда на китайската съвременна литература, и още на 14 г. става член на Асоциацията на писателите на Пекин.

След студентските вълнения на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г., и след завършване на гимназията, през 1990 г. напуска Пекин и се установява с баща си в Париж. Баща ѝ преподава известно време в Сорбоната преди да се върне в Китай, а тя получава стипендия за образование от Френското правителство. Учи философия в Парижкия университет, а след това история на изкуството в Училището на Лувъра. Заради страстта си към изкуството обикаля много от големите художествени галерии в Европа.

През 1994 г. се запознава с художника Балтус, майстор на фигуративната живопис от 20 век, и японската му съпруга художничката Сетсуко, в Швейцария, след което става техен секретар в периода 1994 – 1996 г. Преподава им уроци по цитра, калиграфия и изкуството на меча. Организира ретроспективни изложби на Балтус в Тайпе, Хонконг и Пекин. Започва сама да изучава западна живопис.

През двете години работа при Балтус започва да пише първия си роман. Романът ѝ „Вратата на небесния мир“ (Тянанмън) е публикуван през 1997 г. под псевдонима Шан Са, който е приет от поема, създадена по времето на династията Тан от Бай Джуяи. Книгата е удостоена с престижната френска литературна награда „Гонкур“ за дебют.

Следващият ѝ роман е удостоен с наградата „Каз“. През 2001 г. е публикуван успешният ѝ роман „Момичето, което играеше Го“, който също получава наградата „Гонкур“.

През 2003 г. романът ѝ „Императрицата“ става световен бестселър.

Произведенията на писателката са преведени на 32 езика.

През 2009 г. е удостоена със званието Кавалер на Френския легион за литература и изкуство. През 2011 г. е удостоена със званието Кавалер на Ордена на честта от Президента на Франция.

От самото начало на 21 век започва активно да рисува в постимпресионистичен стил като прави самостоятелни изложби в Париж, Ню Йорк, Маями, Токио, Нагоя, Шанхай, Ливан и Макао.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Като Ян Ни[редактиране | редактиране на кода]

произведения издадени в Китай

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Poèmes de Yan Ni (1983) – поезия
  • Libellule rouge, recueil de poésie (1988) – поезия
  • Neige, recueil de poésie (1989) – поезия
  • Que le printemps revienne (1990) – разкази

Като Шан Са[редактиране | редактиране на кода]

произведения издадени във Франция

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Porte de la paix céleste /Тянанмън/ (1997) – награда „Гонкур“ за дебют
  • Les Quatre Vies du saule (1999) – награда „Каз“ (Cazes)
  • La Joueuse de go (2001) – награда „Гонкур“ за студенти
    Момичето, което играеше Го, изд. „Пулсио“ (2004), прев. Красимир Петров
  • Impératrice (2003) – награда на читателите
    Императрицата, изд. „Летера“ (2011), прев. Кристина Шабух
  • Les Conspirateurs (2005)
  • Alexandre et Alestria (2006)
  • La Cithare nue (2010)

Серия „Цветята на китайската мисъл“ (Les Fleurs de la pensée chinoise)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Fleurs Antiques (2009)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Vent vif et le glaive rapide (2000) – поезия
  • Le Miroir du calligraphe (2002) – поезия и картини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]