АК-726

от Уикипедия, свободната енциклопедия
АК-726
Кърмовата 76,2 mm сдвоена установка на „ТАРК Минск“
История на производството
Производител СССР
Година на производство1964 – 1988 г.
История на службата
На въоръжение в СССР
Характеристики на оръдието
Калибър, mm76,2
Дължина на ствола, mm/калибра4496/59
Маса на оръдието със затвора, kg26 t
Принцип на зарежданеУнитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута90 – 107
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+84°
Снижение (min)-2°
Ъгъл на завъртане, °+ 164° / – 164°
Максимална далечина на стрелбата, m15
АК-726 в Общомедия

АК-726 е съветско сдвоена корабна универсална артилерийска установка калибър 76,2 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 60-те години на 20 век. На въоръжение е приета на 23 май 1964 г. под индекса АК-726. Серийното производство на установките АК-726 продължава до 1987 – 1988 г.

Носовата установка на ТАКР „Минск“

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийската установка се състои от две оръдия калибър 76,2 mm, монтирани на общ лафет. Автоматиката служи за намаляване на отката на ствола. Стволовете са нарезни, моноблочни, снабдени с прицели. Снарядите се подват в подемниците от погреби, разположени под кулата. Товаренето на снарядите в подемника се осъществява ръчно. Двата ствола произвеждат изстрелите едновременно. В прекъсванията между стрелбите стволовете се охлаждат със забордна вода с помощта на автоматичната система за охлаждане. Максималната продължителност на серията е 40 – 45 изстрела, с края на които се произвежда охлаждането в течение на три минути. Ресурса на ствола е 3000 изстрела.

Огъня на кулата се прицелива с помощта на артилерийския радар МР-105 „Турель“ (по класификация на НАТО – Owl Screech). Огъня може да се управлява автоматично, полуавтоматично с помощта на призматичния прицел или ръчно. Разчета на кулата и системата на комплекса се състои от 9 души (в т.ч. 4 под кулата), масата на кулата е 26 t. Купола има лека броня с дебелина 5 mm. Недостатък на купола е слабата вентилация, водеща до необходимост да се стреля при отворени люкове. Преимущества на системата са точност и високата надежндост. Скоростта на наводка във вертикалната плоскости е 30°/секунда, в хоризонталната – 35°/сек., или съответно 1,2°/сек. и 1°/сек. (ръчно).

Използват се два типа снаряди:

Масата на детонатора с капсула е 400 g, (и при двата типа снаряди), масата на барутния заряд – 3,055 kg.

Снарядите имат самоликвидатор; далечината на стрелба по тях е ограничена на 11000 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кула на системата АК-726 на БПК от проект 61, вляво радиолокационната станция МР-105

Работите над новата артилерийска система калибър 76,2 mm, използвана главно за противовъздушна отбрана, а също и за поразяване на морски цели, започват през 1954 г. конструкторското бюро ЦКБ-7 (по-късно вече бюро „Арсенал“, главен конструктор П. Тюрин). Основната част на системата е двустволната артилерийска кула (със заводско обозначение ЗИФ −67), включваща и система за управление на огъня. Новото си развитие проекта получил през 1956 – 57 г. Прототипа на купола ЗИФ-67 е произведен през 1958 г. Два различни варианта на кулата са изпратени на морски изпитания от 1960 до 1961 г. на два противолодъчни кораба от проекта 159, ПЛК-1 и ПЛК-17, в Черно и Балтийско морета. След изпитания е избран варианта за купол с опростена система за подаване на боеприпасите, като по-надеждна, и започва производството на системата и нейният монтаж на новите кораби. Пълната версия на системата АК-726, с радар за управление на огъня МР-105, е за първи път поставена на ракетния крайцер „Грозный“ (проект 58) и на есминеца „Комсомолец Украины“ (проект 61) през 1962 г.

Системата е официално приета на въоръжение на 24 юни 1964 г. Оттогава АК-726 става една от най-разпространените артсистеми на съветските кораби, а също се произвежда и за износ. Обаче поради ниската си ефективност за поразяване на морски целей, а също и поради малкия си калибър от 80-те години на новите кораби тези установки са заменени от системата АК-100 (калибър 100 mm).

ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

Основни характеристики:

Основни ползватели на АК-726[редактиране | редактиране на кода]

Кораби, носещи AK-726[редактиране | редактиране на кода]

76,2 mm АУ АК-726 на стражевия кораб от проекта 1135 „Жаркий“, 1987 г.

Установките АК-726 се поставят на съветските кораби:

На кораби от други страни:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб., Велень, 1995, 80 с. ISBN 5-85817-009-9.
  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-726“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=АК-726&oldid=11465798“.