Абатство Сет Фон
| Абатство Сет Фон Abbaye de Sept-Fons | |
 | |
 Местоположение | |
| Вид | католическо абатство |
|---|---|
| Местоположение |  Диу, Франция |
| Изграждане | 1132 г. |
| Абатство Сет Фон в Общомедия | |
Абатство Сет Фон (на френски: Abbaye de Sept-Fons, официално наименование „Abbaye Notre-Dame de Sept-Fons“) е трапистко абатство в Диу, регион Оверн, департамент Алие, Централна Франция.
История[редактиране | редактиране на кода]
Абатството е основано през 1132 г. като цистерциански манастир от Гишар и Уилям дьо Бурбон. Абатството се споменава в була на папа Александър ІІІ от 1164 г. През Средните векове манастирът е малък, до 1663 г. общността никога не е надвишавмала повече от 15 монаси. След средата на ХV век абатството търпи множество разрушения в резултат на честите войни и конфликти. През 1656 г. абатството се реформира и възприема по строгия трапистки ред. По време на Френската революция, през 1791 г., абатството е завзето от френската революционна армия. Абатстките имоти са конфискувани и продадени, част от манастирските сгради са разрушени. монасите се прогонени, като двама от тях са убити. През 1845 г. монаси-траписти от абатство „Дьо Гар“ изкупуват абатските имоти и възстановяват манастира.
От първите сгради на манастира не е запазено почти нищо. Запазените сгради са основно от ХVІІІ век, вкл. стената на манастира с дължина 3.3 км и четири кули. През 1954 г. е реставрирана абатската църква.
Днес абатството е действащ католически манастир, член на Ордена на цистерцианците на строгото спазване (Ordo Cisterciensis Strictioris Observantiae), като монашеското братство брои около 50 души. Монасите подпомагат издръжката на абатството с производство на хранителни добавки на основата на пшенични зародиши, закуски, конфитюри, мед, горчица, бисквити и сирене.
Трапистка бира Сет Фон[редактиране | редактиране на кода]
През 1890 г. абатството открива собствена пивоварна за подпомагане издръжката на монасите. Бирата печели няколко награди – златен медал на Изложението на френските пивоварни в Париж през 1891 г. и златен медал на Международния конкурс в Брюксел през 1892 г. Пивоварната е с капацитет от 40 000 хектолитра. Въпреки високото качество на произвежданата бира, производството на бира е губещо и пивоварната е продадена през 1904 г. на дружеството „Brasserie de Sept-Fons“. Фирмата запазва името и поддържа качеството на бирата, която спечелва още златен медал в Париж през 1906 г., но поради финансови затруднения спира производството през 1935 година.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Maupertuy, Histoire de la reforme de l'Abbage de Sept-Fons (Paris, 1702);
- Manrique, Annales cisterciences (Lyons, 1642);
- Huges, Annales d'Aiguebelle (Valence, 1863);
- Tallon, Notices sur les monasteres de l'ordre de la Trappe (Paris, l855);
- Pfannenschmidt, Illustrierte Gesch. der Trappisten (Paderborn, 1873);
- Urbain, Memoires manuscrits sur N. D. du Gard et N. D. de Sept-Fons (1910);
- Peugniez, Bernard: Routier Cistercien, Moisenay, 2001
- Janauschek, Leopold: Originum Cisterciensium. Tomus I. Vindobonae 1877. S. 25. Nr. LIX.