Австралийска чайка
| Австралийска чайка | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Stephens, 1826) | ||||||||||||||||||||||
| Австралийска чайка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Австралийска или сребърна чайка (Chroicocephalus novaehollandiae), е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).
Това е най-разпространената чайка в Австралия. Среща се на целия континент, но по-специално в или в близост до крайбрежните райони. Тя е по-малка от Larus pacificus, която също се среща в Австралия.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Австралийската чайка се среща във всички щати на Австралия, както и в Нова Зеландия и Нова Каледония. Това е често срещан вид, който се адаптира много добре към градската среда и може да се забележи около търговски центрове и сметища.[2][3]
Този вид чайки два пъти са регистрирани в САЩ, като една птица е отстреляна през август 1947 г. в устието на река Женезе, езерото Онтарио, а друга е снимана в окръг Салем, Ню Джърси, през есента на 1996 г. Смята се, че и двете са избягали от плен.[4]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
Известни са три подвида:[5]
- C. n. forsteri (Mathews, 1912) – северна и североизточна Австралия, Нова Каледония
- C. n. novaehollandiae (Stephens, 1826) – южна Австралия и Тасмания
- C. n. scopulinus (Forster, JR, 1844) – Нова Зеландия
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Главата, тялото и опашката са бели. Крилата са светлосиви с бели петна и черни връхчета. Възрастните варират на дължина от 40 до 45 см, имат яркочервени човки, като колкото по-ярко е червеното, толкова по-възрастна е птицата. По-младите имат кафяви шарки на крилата си и тъмен клюн. Средният размах на крилата е около 94 см.[2][6]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се с червеи, риби, насекоми и ракообразни.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножаването се извършва от август до декември, обикновено в големи колонии на острови недалеч от сушата. Гнездото е разположено на земята и се състои от водорасли, корени и стъбла на растения. Гнездата могат да бъдат намерени в ниски храсти, скали и пристанища. Типичният размер на люпилото е едно до три яйца.[2][3][6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Chroicocephalus novaehollandiae (Stephens, 1826). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 26 февруари 2024 г. (на английски)
- ↑ а б в Pizzey, Graham. Field Guide to the Birds of Australia. Sydney, Australia, HarperCollinsPublishers, 1997. ISBN 0-207-18013-X. с. 111.
- ↑ а б Silver Gull – BIRDS in BACKYARDS // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 2019-04-28.
- ↑ American Ornithologists' Union (2000): Forty-second supplement to the American Ornithologists' Union Check-list of North American Birds. Auk 117(3): 847 – 858. DOI: 10.1642/0004 – 8038(2000)117[0847:FSSTTA]2.0.CO;2.
- ↑ Noddies, gulls, terns, auks // World Bird List Version 9.2. International Ornithologists' Union, 2019. Посетен на 24 June 2019. (на английски)
- ↑ а б Silver Gull // Birds in Backyards, Australian Museum, 2007-01-23. Архивиран от оригинала на 2010-04-13. Посетен на 2009-05-10.
