Адел дьо Блоа-Шампан
| Адел | ||
|---|---|---|
| кралица на Франция | ||
![]() |
||
| . | ||
| Съпруга на | Луи VII | |
| Починала | 4 юни 1206 г. | |
| Париж, |
||
| Династия | Блоа-Шампан, Капетинги | |
| Баща | Тибо II, граф на Блоа и Шампан | |
| Майка | Матилда от Каринтия | |
Адел дьо Блоа-Шампан, известна още като Аделаид и Аликс, е френска кралица — трета съпруга на френския крал Луи VII, майка и регент на френския крал Филип II.
Адел е дъщеря на Тибо II, граф на Блоа и Шампан, и на Матилда от Каринтия. Адел се омъжва за френския крал Луи VII в Париж, на 13 ноември 1160 г. Съпругът на Адел има два брака зад гърба си, но именно тя го дарява с тъй дългоочаквания мъжки наследник — бъдещия крал Филип II Огюст. Освен син Адел ражда на Луи VII и дъщеря - Агнес, която по-късно става византийска императрица.
Адел дьо Блоа-Шампан играе активна роля в управлението на Франция още приживе на съпруга си, върху когото оказва голямо въздействие. Тя разчиства пътя за политическото издигане на братята си Анри дьо Шампан и Тибо V дьо Блоа, които жени за двете дъщери на Луи VII от първия му брак с Елеонор Аквитанска. За по-малкия си брат Гийом Адел успява да осигури главната катедра на Франция — тази на Реймското архиепископство. Заплаха за властта си обаче Адел вижда в брака на сина си с наследницата на Артоа - Изабел дьо Ено. На своя страна Адел привлича граф Хю II от Бургундия, фландърския граф Филип I. През 1181 г. заговорите на Адел предизвикват война с Фландрия, в която бащата на Изабел подкрепя враговете на френския крал. Това влошава отношенията между Филип и съпругата му и прз същата година синът на Адел прави постъпки за развод.
През 1190 г. Адел е назначена за регент на сина си, докато той е извън страната заедно с рицарите от третия кръстоносен поход. Кралицата майка окончателно се оттегля в сянка след завръщането на Филип II през 1192 г., като основната ѝ дейност след това е организирането на нови абатства.
Адел дьо Блоа-Шампан умира на 4 юни 1206 г. и е погребана в абатството Понтини, близо до Оксер.
