Аларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аларе
Αρχοντικό
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина60 m
Население218 души (2011 г.)

Ала̀ре[1] или Алар[2] (на гръцки: Αρχοντικό, Архондико, катаревуса: Αρχοντικόν, Архондикон, до 1926 година Αλάρι, Алари[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на надморска височина от 60 m на около 4 km източно от град Енидже Вардар (Яница).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Тумба има праисторическо селище, обявено в 1984 година за паметник на културата.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Алар (Alar),[5] на картата на Кондоянис също е отбелязано като Алар (Αλάρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Алари (Ααλάρη) е село с 20 християнски семейства.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:

Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.[8]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.[9] В селото има и турци.

Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 11/24 декември 1905 година. Обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село, но българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска.[10] По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени.[11] Селото отново е нападнато от андарти на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников.[12]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Аларя, 28/II, 1 ч. от Апостол. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 униатски. черквата „Св. Атанас“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Αγαλάρ) има 66 екзархисти.[6][14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Алари (Αλάρι) като село с 82 мъже и 72 жени.[6]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Аларе има 23 къщи славяни християни.[15]

В 1924 година българското му население се изселва,[2] като по няколко семейства се заселват в Горни Воден, Станимашко, в Искра и Вълчин, Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото,[16] а скоро след това там са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.[17]

Землището на селото е в полето и се напоява добре. Основните продукти са жито, тютюн, овошки и памук.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 154[2] 195[2] 245[2] 422[2] 452[2] 441[2] 258[2] 257[2] 213[2] 231 218

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Аларе
  • Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[18]
  • Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков[19]
  • Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници.[20]
  • Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО[21]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/26695/879/24-5-1984 - ΦΕΚ 484/Β/23-7-1984 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-10-29. Посетен на 24 юни 2018.
  5. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  6. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  10. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 191. (на гръцки)
  11. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 192. (на гръцки)
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223
  13. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  14. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
  19. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.202
  20. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.213
  21. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.199