Аларе
  АлареΑρχοντικό |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Аларе
Аларе на картата на Гърция
|
|
 Аларе
Аларе на картата на дем Пела и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Население | 231 (2001) |
| Надм. височина | 59 m |
Ала̀ре[1] (на гръцки: Αρχοντικό, Архондико, катаревуса: Αρχοντικόν, Архондикон, до 1926 Αλάρι, Алари[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 231 души (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на около 4 километра източно от град Енидже Вардар (Яница).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В началото на 20 век Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:
| „ | Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.[5] В селото има и турци.
Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 24 декември 1905 година и на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников[6].
[редактиране] В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.[7]
[редактиране] Личности
- Родени в Аларе
Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[8]
Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков[9]- Григор Зелямов Дамбулов (Дамбулта), куриер и селски войвода на ВМОРО, отблъснал двете андартски нападения над селото, по-късно бежанец в България. Негов братовчед е андартският капитан Кочо Рамилски.
- Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници[10].
- Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО[11]
[редактиране] Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αλάρι -- Αρχοντικό
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 146
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.202
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.213
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.199
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
