Балъджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за ениджевардарското село. За солунското вижте Балджа.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБалъджа
Μελίσσι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Балъджа
Балъджа на картата на Гърция
Dimos Pellas - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Балъджа
Балъджа на картата на дем Пела и област Централна Македония
Координати: 40°46′27.12″ с. ш. 22°20′39.12″ и. д. / 40.7742, 22.3442 (G)
Данни
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Население 983 (2001)
Надм. височина 4 m

Балъ̀джа[1] или Балджа (на гръцки: Μελίσσι, Мелиси, катаревуса: Μελίσσιον, Мелисион, до 1926 Μπαλίτζα, Балидза или Μπαλίτσα, Балица[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 983 души (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото се намира на около 5 километра югоизточно от град Енидже Вардар (Яница) по пътя за Воден (Едеса).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В началото на 20 век Балъджа е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Балъджа брои 94 жители българи и 30 цигани.[3]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балчор (Baltchore) има 120 българи партриаршисти гъркомани.[4]

[редактиране] В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Мелиси. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 4 бежански семейства и 12 души бежанци.[5]

[редактиране] Бележки

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.260
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαλίτζα -- Μελίσσι
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 146
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
Дем Пела
Енидже Вардар (Яница) | Аларе (Архондико) | Бабяни (Лака) | Балъджа (Мелиси) | Бозец (Атира) | Вехти Пазар (Аксос) | Врежот (Агиос Лукас) | Въдрища (Палеос Милотопос) | Голо село (Акролимни) | Грубевци (Агросикия) | Гюпчево (Гипсохори) | Дамян (Дамяно) | Долно Власи (Есовалта) | Елевтерохори | Кадиново (Галатадес) | Карайотица (Кариотиса) | Киркалово (Паралимни) | Кониково (Дитико) | Корнишор (Кромни) | Крушари (Амбелиес) | Къшлар (Ахладохори) | Ливадица | Липариново (Липаро) | Литовой (Лептокария) | Лозаново (Палефито) | Неа Пела | Неос Милотопос | Обор (Арависос) | Пилорик (Пендаплатанос) | Пласничево (Крия Вриси) | Пондохори | Постол (Пела) | Радомир (Асвестария) | Рамел (Рахона) | Сарбегово (Дросеро) | Свети Георги (Агиос Георгиос) | Спирлитово (Плаяри) | Трифулчево (Трифили) | Чаушлиево (Месиано) | Чичегъс (Ставродроми)

Исторически села: Горно Власи (Ексовалта) | Градище (Кирос) | Тагармишево (Идромили)

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици