Алесандро Лонго
| Алесандро Лонго | |
 | |
| Роден |
31 декември 1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | пиано |
Алесандро Лонго (на италиански: Alessandro Longo) е италиански композитор и музиколог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алесандро Лонго е роден на 31 декември 1864 г. в Амантеа, Италия. След като учи в Неаполската консерватория при Бениамино Чези (и композиция при Паоло Серао ), той започва да преподава пиано в алма матер през 1887 г., замествайки Чези като професор по пианофорте, и го наследява през 1897 г.
Бидейки пианист, Лонго често свирел на пиано заедно с Квартет Ферни, с Квартето наполетано (с Кантани, Пармисиано, Скарано и Витербини). Той открива многобройни музикални ичреждения в Неапол и спечелва добра репутация като пианист. През 1914, той започва да редактира „Изкуството на пианото“ [1](L'Arte Pianistica). През 1944 заема поста на директор на Неаполската Консерватория. Умира година след това на 80 години, в Неапол.
Днес Лонго е най-известен със създаването на улеснения за разбиране нотна книга по пиано по творбите на Доменико Скарлати. За дълги години сонатите за пиано на Скарлати биват свирени по разработката на Лонго, но по-късно биват заменени с разработката на Ралф Къркпатрик. Разработките на Лонго произхождат от забележителната му пълна пъбликация на единадесетте тома[2] на Скарлати, съдържащи специални групи от сонати. Тяхната последователност по-късно бива променена от Кърпатрик в труда му от 1953 година[3]. Лонго също редактира творби от Доменико Гало[4].
Заедно с други, неговите композиции включват две творби за пиано за четири ръце, една серената и една сюита[5] за пиано, както и сюити за пиано и фагот[6], пиано и гобой[7], пиано и флейта[7], и пиано с кларинет[7][8].
Алесандро Лонго умира на 3 ноември 1945 г.
Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]
Синът му, Ахиле Лонго (1900 – 1954), също е композитор[9][10].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Този абзац произхожда от следната статия // A Dictionary of Modern Music and Musicians (Dent, London 1924), 87, 303 – 304.
- ↑ А. Лонго, 545 сонати на Скарлати в XI томове(Ricordi, 1906 – 1913)
- ↑ Р. Къркпатрик, Доменико Скарлати (Princeton University Press, 1953)
- ↑ „Постоянна връзка към вписване на каталожна карта за Гало соната, приписвана на Перголези, както е подредено от Лонго“ // Cornell University. Retrieved 2007-12-11.
- ↑ Макгроу, Камерън (1981). Репертоар за дует за пиано: Музика, първоначално написана за едно пиано, четири ръце // Bloomington: Indiana University Press. p. 174. ISBN 0-253-21461-0.
- ↑ „Съобщение за запис на Фаготската сюита на Лонго, оп. 69“ // 2008-07-23. Retrieved 2007-12-11. Архивиран от оригинала на 2008-07-23. Посетен на 2021-06-02.
- ↑ а б в "Обявяване на Agora Recording на флейта, гобо и кларинет сюити" // Records International. April 2000.
- ↑ „Постоянна връзка към карта на библиотечен каталог за издание Edizioni Curci от 1986 г. на Сюита за Кларинет (оп. 62)“ // New York Public Library: Research Libraries. Архивиран от оригинала на 2013-07-07. Посетен на 2021-06-02.
- ↑ "LOC власти" // Посетен на 17 октомври 2011.
- ↑ „Бележки към записа на Наксос на пиано квинтет на Ахил Лонго“ // Архивиран от оригинала на 2020-09-24. Посетен на 17 октомври 2011.
|
