Андалусит
Андалусит или андалузит е алуминиев силикатен минерал с химическа формула Al2SiO5.[1][2]
Разновидността хиастолит обикновено съдържа кръстовидни включвания от въглерод под формата на графит.
Чистата разновидност за първи път е намерена в Андалусия, Испания, откъдето идва и името на минерала. При обработка може да се превърне в скъпоценен камък [3]. Шлифованите андалуситни кристали, могат да имат блясък в червено, зелено или жълто, ефект подобен на иридисценция, въпреки че цвета се дължи на необикновено силен плеохромизъм.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Андалуситът е обикновен метаморфен минерал, формиран при високо налягане и/или висока температура. Минералите кианит и силиманит са полиморфни форми на андалусита, всяка от които се образува при определени условия на налягане и температура (затова и рядко се срещат в една и съща скала). Но именно поради различните условия на формиране, полиморфните форми се важен показател за налягането и температурата при образуването на носещата ги скала.
За първи път андалусит е открит в Андалусия, Испания през 1789 г. Големи находища са открити и в Австрия, Калифорния (САЩ) и Китай.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Андалузит Andalusite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 67-68.
- ↑ андалузит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ International Colored Gem Association: Anadalusite, архив на оригинала от 17 юли 2006, https://web.archive.org/web/20060717224731/http://www.gemstone.org/gem-by-gem/english/andalusite.html, посетен на 15 януари 2007
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 153. Посетен на 26 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 225-228.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 432-433.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 10-11.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- андалузит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- ((en)) Галерия с минерали Архив на оригинала от 2009-01-25 в Wayback Machine.
- ((en)) Минерали:Андалусит
- ((en)) Информация за андалузит