Андрей Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Райчев
български социолог
Роден
5 август 1955 г. (68 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил в„Галъп интернешънъл – България“
Публикации„Привилегировани гледни точки“ (2000)
Предприемаческа дейност
Областмедии, туризъм
Работил ввестник „Сега“
голф игрище „Блек Си Рама“
Семейство
БащаВенцел Райчев
МайкаКира Андрейчина
СъпругаВиза Недялкова
Деца4

Андрей Венцелов Райчев е български социолог и бизнесмен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Венцел Райчев и Кира Андрейчина. Внук на Георги Андрейчин. Брат на журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“ заедно с Петьо Блъсков, Радостина Константинова, Емил Петков, Драгомир Василев.

Завършва философия и социология в Софийския държавен университет. Кандидат на философските науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Категорията „социална ситуация“ в изследването на елементарните социални процеси и структури“ (1983). Старши научен сътрудник II степен в БАН (1986).

Един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Заедно с Красимир Гергов и Кънчо Стойчев притежава също бизнес, свързан със строителство на хотели и голф игрища. Заедно с Кънчо Стойчев е собственик на голф игрището „Блек Си Рама“.[1]

През 1998 г.[2] и през 2003 г.[3] заедно с Кънчо Стойчев продават мажоритарен дял от вестник „Сега“. Издават още списанията „Наш дом“, „Жената днес, „Кухнята“.[3]

Андрей Райчев е автор на „Привилегировани гледни точки“. През 2008 г. съавторство с Кънчо Стойчев издава книгата „Какво се случи“, в която интерпретира т.нар. „български преход“ и обявява неговия край.

На 1 юни 2009 г. Софийският районен съд произнася осъдителна присъда срещу Андрей Райчев за клевета срещу Волен Сидеров, като му налага най-тежкия размер административна глоба за това деяние – 1000 лв.[4]

Женен за журналистката Виза Недялкова и имат четири дъщери. Баща на Венезия (Виза) Недялкова е генерал-лейтенант Никола Недялков от с. Алтимир, бивш началник на Военна академия, началник на Военното разузнаване и заместник-началник на Генералния щаб на БНА,[5] а нейна майка е Стела Авишай.

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

В интервю на Светослав Николов за изданието Business Post от 4 октомври 2006 г. Андрей Райчев се изказва по следния начин за национализма:

През ХХІ век национализмът е вече чисто и просто гнойно образувание. Това не значи да не се обича страната, но на фона на този нов свят, през ХХІ в. да пробутваш някакви неща с два века закъснение, води само до ужасни работи.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Младата личност и малката правда. София, Народна младеж, 1985
  • Жестикулации. София, ПИК, 1992
  • Социалната стратификация в България. София, ЛИК, 2000
  • Привилегировани гледни точки. София, R&S, 2000
  • Райчев, Андрей и др. Какво се случи?. Труд, 2008. ISBN 978-954-528-866-1.
  • Райчев, Андрей и др. Време и всичко. Жанет45, 2017. ISBN 978-619-186-372-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за