Андрей Казепов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Андрей Газепов)
Андрей Казепов
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
11 април 1904 г. (26 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Андрей Казепов в Общомедия

Андрей Казепов е български революционер, кресненски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Казепов е на петия ред, пети (предпоследен) от ляво надясно.

Казепов е роден в 1878 година в горнопреспанското село Янковец, тогава в Османската империя. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия (1896 - 1899). Завършва Битолската българска гимназия, където учител му е Дамян Груев. В Битоля заедно с Георги Баждаров, Търпен Марков, Георги Христов и Георги Тодоров образува ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[1][2]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Казепов (24-ти в първата колона).

Учителства в Банско (1900 – 1901) и в Струмица (1901 – 1902). За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в Македония и влиза в четата на Яне Сандански. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО. Загива в сражение с османски части край село Сенокос[3], а трима други негови четници, сред които Янко Василев от Осничани, са ранени.

В памет на загиналия Андрей Казепов, името Казепов е прието от Георги Стоянов, станал известен като Георги Казепов.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 195.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 408.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.