Андроник Палеолог (дука на Солун)
| Андроник Палеолог | |
| дука на Солун | |
| Роден |
между 1083 г. и 1085 г.
|
|---|---|
| Починал | между 1115 г. и 1118 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Георги Палеолог |
| Майка | Анна Дукина |
| Братя/сестри | Никифор Дука Палеолог Алексий Дука Палеолог |
Андроник Дука Палеолог (на средногръцки: Ἀνδρόνικος Δούκας Παλαιολόγος) е византийски аристократ от края на XI и началото на XII – притежавал титлата севаст и служил като дука на Солун в началото на XII век.
Андроник е син на севаста Георги Палеолог и Анна Дукина, която е сестра на императрица Ирина Дукина. Роден е около 1083/118 г. и се предполага, че е втори син на двойката, кръстен на дядо си по майчина линия Андроник Дука, какъвто е обичаят по това време.[1] Заради престижната фамилия на майката Андроник предпочитал да използва фамилията Дука, с която се споменава във всички документи.[1]
Подобно на баща си и братята си Андроник Дука Палеолог отрано бил удостоен с почетната титла севаст, но за ранните години от живота му не се знае почти нищо. Френският изследовател Пол Готие идентифицира Андроник Дука Палеолог с логотета на секрета Андроник Дука, който по времето на Алексий I Комнин дарил на атонския манастир Ксенофонт част от имот, намиращ се в Каламария. Готие предполага, че на този пост Андроник бил назначен на мястото на Михаил Керуларий, който бил племенник на патриарх Керуларий и през 1109 г. все още бил логотет на секрета.[2]
В сатиричния диалог „Тимарион“, датиран най-рано от XII век, се съдържа един обширен пасаж, посветен на панаира в Солун, организиран за празника на великомъченик Димитър, на който присъствал неназованият по име дука на града, за когото се твърди, че бил от най-благородно потекло: дядо му бил от най-големите имена, произлези от Голяма Фригия, който бил сред първите със своята фамиля, а бащата се прочул като военен командир, което му спечелило за съпруга жена от императорския род Дука.[3] Според изследователите, които припознават в така описаните предци на въпросния солунски дука Никифор Палеолог, севаста Георги Палеолог и Анна Дукина, най-вероятно описаният в „Тимарион“ солунски дука е севастът Андроник Палеолог. Съмненията по въпроса се разсейват от информацията в един акт на атонския манастир Дохиар, в който е посочено, че през януари и февруари 1112 г. „дука и претор на Солун“ е бил „пансевастът севаст Андроник Дука“.[4]
Андроник Дука Палеолог умира от сърдечен удар прекалено млад и бил положен в семейнат гробница на Палеолозите, в която по-късно били положени и родителите му. Годината на смъртта му се отнася между 1115 г. и 1118 г., когато като солунски дука вече се споменава Константин Дука.[4] Освен това в едно слово на Мануил Стравороман, написано между 1109 и 1118 г. и адресирано до императрица Ирина Дукина по случай смъртта на брат ѝ Михаил, се споменава и за смъртта на неин племенник, роден от сестра ѝ Анна, когото Готие също е идентифициран с Андроник Палеолог.[5] На Андроник Палеолог дворцовият поет Николай Каликъл посвещава една епитафия и четири стихотворения, в които се споменава, че след смъртта си Андроник е оставил съпругата си вдовица. Димитриос Полемис идентифицира съпругата на Андроник като дъщеря на Адриан Комнин и на византийската принцеса Зоя Дукина.[6] Каликъл обаче не споменава никакви деца, поради което Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание приемат, че Андроник Палеолог не е оставил свои наследници, докато Полемис е на мнение, че негов син е великият етериарх Георги Палеолог Дука Комнин[7], за когото по-късно е установено, че всъщност е племенник на Андроник от брат му Алексий Палеолог.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Cheynet & Vannier 1986, с. 147, 148, 149, 13. – Andronic Paléologue; Polemis 1968, с. 154.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 147, 148, 149, 13. – Andronic Paléologue; Gautier 1971, с. 238.
- ↑ Timarion , с. 47.
- ↑ а б Cheynet & Vannier 1986, с. 147, 148, 149, 13. – Andronic Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 147, 148, 149, 13. – Andronic Paléologue; Gautier 1965, с. 195, no. (3) под линия.
- ↑ Polemis 1968, с. 155.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 147 – 149, 13. – Andronic Paléologue; Polemis 1968, с. 155.
- ↑ Lampsidis 1970, с. 403.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1965). Le dossier d'un haut fonctionnaire byzantin d'Alexis Ier Comnène, Manuel Straboromanos., 23, pp. 168 – 204, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1965.1347, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1347
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique, 29, pp. 213 –284, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((de)) Lampsidis, Odysseas (1970). Beitrag zur Biographie des Georgios Paläologos des Megas Hetäreiarches. – Byzantion, 40(2), 393 – 407, http://www.jstor.org/stable/44171210
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((en)) Timarion. Translated with Introduction and Commentary by Barry Baldwin, Byzantine texts in translation. Detroit, Michigan: Wayne State University Press, 1984, ISBN 0-8143-1771-5, https://bg1lib.org/ireader/2937038[неработеща препратка]
