Ани Васева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ани Васева
българска режисьорка
Родена
Ана Павлова Васева
1982 г. (42 г.)
София, България

Работиларежисьор
Семейство
БащаПавел Васев
МайкаАна Топалджикова

Ани Павлова Васева е българска театрална и филмова режисьорка. Авторка на критически и теоретични текстове за изкуство, преводачка, сценаристка, продуцентка. Съоснователка на „Метеор“, заедно с Боян Манчев и Леонид Йовчев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ани Васева е родена през 1982 г. в София, в семейството на Павел Васев и Анна Топалджикова. Внучка е на Петрана Ламбринова и Стефан Топалджиков. Учи в НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Завършва театрознание и режисура (2009) в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. 2014 г. получава докторска степен към Институт за изследване на изкуствата БАН.[1].

Първите ѝ постановки са дипломният ѝ спектакъл „Свидригайлов“ по Достоевски в Сфумато[2] и „Присъствия“ в AirSpace, и двете през 2008 г.. През 2008 г. заедно с философа Боян Манчев поставя началото на „Метеор“.[3] От този момент нататък повечето ѝ постановки са част от продукцията на „Метеор“, към който през 2010 г. се присъединява Леонид Йовчев (с изключение на „Синята стая“ в театър „Възраждане[4], радиопиесата „Болен“, продукция на БНР и „Убиецът и блудницата“ по Достоевски, продукция на пазарджишкия театър „Константин Величков“) Ани Васева изпълнява и ролята на продуцент на спектаклите на „Метеор“.[5] Нейни постановки са представяни в ACUD Theater, Берлин, Rotor, Грац, Токийски университет, Off Europa, Лайпциг, както и в театри и пространства за изкуство в София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Велико Търново, Ловеч, Шумен, Плевен, Пазарджик и др.

Разработва жанра на видеоспектакъла, като е създала три видеопостановки: "Един ден, в който има всичко" (2020), "Дарума" (2021) и "Атлантида" (2022).

От 2008 до 2013 година е съсценарист на предаването за култура и изкуство по БНТ „Библиотеката“.

Ани Васева пише част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Боян Манчев. Освен това пише теоретични и критически текстове за театър и танц. През 2017 г. издава „Що е то съвременен танц? Театралният живот на танца в България 1989 – 2010 г.“, която е номинирана за Критически текст на ИКАР през 2018 г.[6]През 2020 г. излиза книгата ѝ „Театър и истина“.

Води различни форми на практическо и теорететично театрално обучение, води публични лекции и участва в дискусии и форуми в България и чужбина. Била е гост-лектор, водещ на занимания, участник в дискусии и форуми в институции и форуми като Tanzquartier[7] и Impulstanz[8], Виена, Steiricher Herbs, Грац, Университета във Вирджиния[9], Kunstenfestivaldesarts[10], Брюксел, фондация „Отворени изкуства“, НБУ, Културен Център на СУ, Гьоте-институт България, фестивал „Антистатик“[11], Nomad Dance Academy и др.

Работи и в областта на визуалните изкуства. Нейни инсталации, повечето в съавторство с членове на „Метеор“ са представяни в Tаnzquartier, Wien,СГХГ, галерия „Райко Алексиев“, галерия „Васка Емануилова“,галерия Swimming Pool, галерия "Структура" the fridge [12], и др. Част от инсталацията „Войната на малките момиченца“ е собственост на СГХГ.

Ани Васева е авторка на редица рецензии, статии, теоретични текстове за съвременен танц и театър, както и на интервюта, публикувани в „Литературен вестник“[13], в-к „Култура“ [14], сп. „Homo ludens“[15], www.cult.bg, newdramaturgies.com, сп. „Следва“ [16], сп. „Театър“[17], „Проблеми на изкуството“ [18] и др.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Метеор. Театър на невъзможното“, 2022 (второ, преработено издание на "Метеор 2010-2019")
  • „Метеор 2010-2019“, 2020
  • „Театър и истина“, 2020
  • „Метеор. Избрани театрални текстове“, съавтор, 2018
  • „Що е то съвременен танц“, 2017

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Атлантида“, 2022
  • „Дарума“, 2021
  • Ех corpore, 2021
  • „Един ден, в който има всичко“, 2020
  • „Хиджиката и неговият двойник“, 2019
  • „Хофман“, 2019
  • „Пиеса за нас“, 2018
  • „Пътуване към Ада“, 2017
  • „Убиецът и блудницата“, по „Престъпление и наказание“ от Достоевски, 2017
  • „Лъвкрафт“, 2016
  • „Тотална щета“, 2016
  • „Малдорор“ по Лотреамон, 2015
  • „Червената планета“ от Георги Тенев, 2015
  • „Пиеса за теб“, 2014
  • „Фаетон: Изверги“, 2013
  • „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, 2012
  • „Франкенщайн“, 2012
  • „Синята стая“ от Дейвид Хелър, 2010
  • „Пиеса за умиране“, 2010
  • „С“, 2010
  • „Окото“, 2010
  • „Свидригайлов“, 2008
  • „Присъствия“, 2008

Визуални изкуства[редактиране | редактиране на кода]

  • „На архипелага на метеорите“, в съавторство с Георги Шаров, в рамките на Нощ на музеите, Пловдив, 2015
  • „Горгони в депото или Апокалипсис“ сега в СГХГ (линк към статията), курирана съвместно с Боряна Росса и Моника Вакарелова, част от програмата „Другото око“ на Мария Василева, 2013
  • „Вътре-вън“, част от изложбата „Любов“, галерия „Райко Алексиев“, 2012
  • „Светът на С“, съвместно с Боян Манчев, част от изложбата „Реакции“, галерия „Васка Емануилова“, 2012
  • „20 години THE FRIDGE“ и инсталация Power Fridge Points, съвместно с Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, the fridge, 2011.
  • „Power Fridge Points“, заедно с Наталия Тодрова и Ивана Ненчева, Tanzquartier Wien, април 2011 (инсталацията е показана и в рамките на Sofia Underground, СГХГ, 2011)
  • „Войната на малки момиченца“, съвместен проект с фотографа Иван Дончев и Боян Манчев, галерия „Васка Емануилова“, 2010. (Инсталацията е показвана и в СГХГ и Градска Художествена Галерия Варна)
  • „Малки момиченца“, част I, Един зимен ден”, съвместен проект с фотографа Иван Дончев и философа Боян Манчев, галерия „Васка Емануилова“, София, май 2009

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]