Анселмо Гуидо Пекорари
| Монс. Анселмо Гуидо Пекорари Anselmo Guido Pecorari | |
| Апостолически нунций в България | |
| Мандат | 25 април 2014 – 31 декември 2021 |
|---|---|
| Назначен от | Франциск |
| Предшественик | Януш Болонек |
| Наследник | Лучано Суриани |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Гражданство |  Италия, Ватикан |
| Националност | Италия |
| Религия | католицизъм |
| Резиденция | Италия |
| Професия | католически свещеник |
| Монс. Анселмо Гуидо Пекорари в Общомедия | |
Негово Преосвещенство архиепископ д-р Анселмо Гуидо Пекорари (на италиански: Anselmo Guido Pecorari) е италиански католически духовник, ватикански дипломат, титулярен архиепископ на Популония. Апостолически нунций в България от 25 април 2014 г. до 31 декември 2021 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Анселмо Гуидо Пекорари е роден на 19 май 1946 г. в Италия, в семейството на земеделци, практикуващи католици. Ръкоположен е за свещеник на 27 септември 1970 г., а за епископ – на 11 януари 2004 г. от кардинал Анджело Содано. Завършил е теология и каноническо право.[1]
През 1980 г. влиза в дипломатическата служба на Светия престол и служи в апостолическата нунциатура в Либерия, в Държавния секретариат, а след това в папските представителства в Испания, Ирландия и Словения. Като апостолически нунций в Руанда, където Папа Йоан Павел ІІ го изпраща през 2003 г., той обслужва сиропиталище за деца на убити родители. През 2008 г. е назначен за нунций в Уругвай. Монс. Пекорари е избран за нунций в България на 25 април 2014 г. На 31 декември 2021 г. папа Франциск приема оставката му поради навършена 75-годишна възраст.
Заемал е длъжността апостолически нунций в следните страни:
Руанда (2003 – 2008)
Уругвай (2008 – 2014)
България (2014 – 2021)
Северна Македония (2014 – 2021) (със седалище в България)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- На 30 декември 2021 г. монс. Анселмо Гуидо Пекорари е удостоен с орден „Мадарски конник“ I степен от Президента на Република България Румен Радев, „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Светия престол“.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Франческо Маркизано | → | популонски архиепископ (11 януари 2004 – …) |
→ | настоящ |
| архиепископ Януш Болонек | → | Апостолически нунций в България (24 май 2014 – 31 декември 2021) | → | архиепископ Лучано Суриани |